Въпреки декларираните усилия от страна на правителството постъпленията от косвени данъци към края на март 2014 година са по-малко от събраните през първите три месеца на миналата година. Това показа справката за изпълнението на консолидираната фискална програма, изготвена от Министерството на финансите.
Данните показват още задълбочаване на дефицита по програмата спрямо миналата година.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към края на първото тримесечие на годината е отрицателно в размер на 874 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 624,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 249,1 млн. лева.
Съпоставено със същия период на предходната година дефицитът расте номинално със 76,2 млн. лв., което е 0,1 процентни пункта от БВП. Основната причина са по-високите разходи по европейските програми и фондове и на базовия ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 година.
В отчета е записано още, че фискалният резерв към 31 март 2014 година е в размер на 5,9 млрд. лева, от които 5,1 млрд. лева са на депозити в БНБ и банки. 0,8 млрд. лева са очакваните вземания от европейските фондове за сертифицирани разходи, аванси и други. Към края на март 2013 година фискалния резерв беше 4,2 млрд. лева, допълват от Министерството на финансите.
Като цяло данъчните постъпления, включително и от осигурителни вноски, в края на март възлизат на 5,19 млрд. лева, което е 79% от общите постъпления по консолидираната фискална програма (6,56 млрд. лева). Събраните приходи от данъци са 21,4% от планираните за годината, допълват още от финансовото министерство.
Към края на март постъпленията от косвени данъци (ДДС, акцизи, мита) са в размер на 2,51 млрд. лева, което е 19,6% от планираните за годината. През миналата година от косвени данъци в хазната са влезли 2,64 млрд. лева, Финансовото министерство обяснява по-ниската събираемост от косвените данъци с по-високите размери на възстановени ДДС и акцизи за първото тримесечие на година.
Данните показват, че през периода са събрани 1,61 млрд. лева от данък добавена стойност (ДДС) или 19,5% от заложените приходи. От акцизи в хазната са постъпили 855 млн. лева, което също е 19,5% от разчета. Приходите от мита са 35 млн. лева или почти 26% от заложените.
Приходите от преките данъци в бюджета към края на март са в размер на 1,07 млрд. лева, което е 24,9% от планираните за годината. Спрямо миналата година има ръст от 10%, а номиналното увеличение е от 99 млн. лева. Основен принос в тази част имат внесените данъци върху доходите от физическите лица. Припомняме, че месец март е в средата на данъчната кампания, приключила днес, 30 април.
Приходите от осигурителни и здравни вноски се увеличават спрямо първите тримесеца на 2013 година. Събрани са общо почти 1,4 млрд. лева, което е 22,2% от заложените за годината и със 77 млн. лева повече от събраното през периода януари – март 2013 година.
Неданъчните приходи и помощи, формиращи другото приходно перо в фискалната програма, са в размер на 1,37 млрд. лева или 20,5% от разчетите за цялата година. От Министерството на финансите отчетоха нарастване на постъпленията от помощи, което е свързано с ускорено усвояване на европейски средства.
Към 31 март разходите по консолидираната фискална програма, към които се включва и вноската на България за членството в ЕС, възлизат на общо 7,44 млрд. лева. Това е 22,9% от заложените за цялата година разходи. Спрямо първите три месеца на миналата година разходите растат със 7,1% или 493 млн. лева. Основание за това от Министерството на финансите посочват базовото увеличение на пенсиите от 1 април 2013 година, както и ускореното усвояване на средства от фондовете на ЕС (за които има и определен процент национално финансиране).
Разходите за усвояването на европейските средства се увеличават с 412 млн. лева до 915 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 6,9 млрд. лева и се повишават с 591 млн. лева спрямо края на март 2013 година.
Платената вноската на България за членството в ЕС е в размер на 348,8 млн. лева.
18:01 | 07.09.22 г.