"Лимитите на цените на определени продукти не вършат работа на който и да е пазар", коментира финансистът Емил Хърсев пред Нова телевизия по повод решението на парламента да се сложи лимит на лихвите, дължими на банки и кредитни институции при взимане на кредит. Ограничението се отнася и за малки заеми до 400 лева.
При промените на Закона за потребителския кредит по предложение на социалиста Георги Кадиев депутатите решиха, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена от правителството. По разчетите на Кадиев това означава, че разходите по кредитите на година не могат да бъдат повече от 50,5% от изтеглената сума.
„Или таванът ще е твърде висок и тогава все едно го няма, или наистина ще въведе ограничение, което няма да е в интерес на кредитора и тогава продуктът ще изчезне. Ако някой сложи таван на месото – 4 лв., месо няма да има“, даде пример Хърсев.
Това е изолирана популистка крачка, която сама по себе си няма да даде резултат, а ограничението може да се заобиколи, заяви Васил Кендов, председател на Асоциацията на банковите клиенти. Той посочи, че миналата година е отбелязан ръст на бързото кредитиране от 35 – 40%, въпреки репортажите и предупрежденията, че лихвите са много високи. Сега хората ще продължат да търсят такива кредити, а фирмите, които ги предлагат, ще минат в сивата икономика, предупреди той.
Според адвокат Светослав Димитров, за да има таван, той трябва да е икономически обоснован. При бързите кредити, където рискът е огромен, този таван няма как да се работи. За да се определи лимит, първо трябваше да се говори с потребители и с бизнеса, препоръча Димитров. И според него има риск част от сектора да мине на „сиво“.
Хърсев заяви, че около 20% от получателите на бързи кредити никога не са си мислили да ги връщат. Едно е обезпечен кредит, друго – необезпечен, допълни той.
Експертите отрекоха до тях да е стигнала информацията, че фирми са събрали 5 млн. лв. за подкуп за депутати, за да гласуват срещу тавана.
Васил Кендов коментира още един въпрос - нормативните промени предвиждат използването на индексите SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR при определянето на лихвите по ипотеките.
"Преди кризата, когато икономиката работеше, EURIBOR беше стигнал 4 – 5%. Когато го включите на сегашната ниска стойност, след години при повишаване на индекса лихвите ще се повишат", прогнозира той. Освен това законодателят дава възможност пак да има неясно формиране на лихви, като банките комбинират различни индекси, твърди Кендов. Емил Хърсев обаче посочи, че изискването за обективна база при определянето на лихвите е една от смислените промени в закона.
Той допълни, че пазарът в България е бил изкривен преди години, когато „куп чуждестранни банки влязоха, без всякаква мисъл за това как ще се развива този пазар, който за тях е периферен“. Ако със законовите промени отпаднат част от сега събираните такси, общата цена на кредита няма да се измени – част от таксите ще отидат в общата цена, каза Хърсев.
Кендов коментира, че конкуренцията сваля цените – ако потребителят може свободно да отиде от една банка в друга, проблемите ще се изчистят. В момента това се ограничава от различни такси при искането на рефинансиране. Сега около 65% от хората не искат да чуят за кредит, а според отчета на БНБ потребителското кредитиране намалява през януари и февруари. За кого правим тези промени, попита той.
Светослав Димитров заяви, че когато говорим за промяна на режимите, те трябва да са съобразени с реалността.
Промените в Закона за потребителския кредит ще засегнат най-много хората в лошо материално положение, които най-често прибягват до бързи заеми, коментира пред bTV директорът „Корпоративни отношения” във фирма за бързи кредити Ина Илиева. „Когато лихвите са ниски, ще бъдат засегнати основно хората с по-ниски доходи – те няма да получават лесно пари. За да минимизират риска, кредиторите ще отпускат по-трудно”, обясни тя.
Депутатът от БСП Георги Кадиев заяви: „за хората, които са в лошо материално положение и не са обезпечени, бързите кредити са като наркотик. След много срещи с пострадали хора най-накрая решиха да направят нещо”, коментира Кадиев.
„Така е, затягат се нещата, искат се поръчители, вече отпускането на кредит няма да става онлайн за секунди. В България обаче са влезли арабски фондове, които са инвестирали във фирми за бързи кредити, а не в индустрия. Защо те да печелят на гърба на бедните български граждани”, попита депутатът.
*Новината е допълнена в 11.49 ч. с мненията на Ина Илиева и Георги Кадиев.