Председателят на Сметната палата Валери Димитров ще бъде сменен. За целта депутати от БСП и ДПС внесоха проект за промени в Закона за Сметната палата, твърди в. "Труд".
"Връщаме старата структура на палатата и тя отново ще стане колективен орган, а съставът ще бъде сменен, ако законът бъде приет", е обяснил пред вестника Йордан Цонев, председател на Бюджетната комисия, който е сред вносителите на промените.
В момента Сметната палата се ръководи от председател - Валери Димитров, който има двама заместници. По думите на Цонев палатата вече ще се състои от председател и осем членове одитори, които заедно ще разглеждат одитните доклади и ще ги приемат с мнозинство.
Според сега действащия закон председателят се избира за срок 6 години, а заместник-председателите за срок 7 години.
В проекта на Йордан Цонев е записано, че Сметната палата става колегиален орган, като председателят и членовете се избират и освобождават от НС за срок от 7 години.
В мотивите към проекта се посочва, че въпреки наличието на контролни институции все още се правят нарушения при изразходването на публични средства, в включително при обществените поръчки. Според вносителите корупцията остава основен проблем в държавното и местно управление.
За одитната институция в проекта пише, че „ролята на Сметната палата да подобри управлението на публичните средства и дейности беше съвсем неглижирана в последните години. Тази институция претърпя ретроградно развитие и от опитите да се превърне в модерен одитен орган премина към модела на инспектиращо ведомство“.
Според депутатите основна част от причините за неефективното функциониране на тази институция следва да се търсят в Закона за Сметната палата.
Основен недостатък на сега действащия закон е преминаването от колегиален към едноличен одитен орган, изтъкват вносителите. Според тях в този „състав" палатата няма нито едно правомощие в областта на одита и във връзка с нейната основна функция, предвидена в Конституцията - да осъществява контрол по изпълнението на бюджета. На практика основната одитна дейност се концентрира в едно лице и това е председателят на Сметната палата.
Обективно погледнато, едноличният модел на управление на всяка институция, особено ако е извън изпълнителната власт, създава предпоставки за лесно външно влияние, се посочва в законопроекта.
„Теоретично погледнато, при вземане на решения от колективен орган много по-трудно може да се оказва политическо или всякакво друго влияние“, допълват вносителите. Според тях функцията на заместник-председателя на Сметната палата в сега действащия закон е напълно безсмислена.
Депутатите твърдят още, че Сметната палата е изоставила основната си функция - анализ на публичния сектор чрез одит на изпълнението и се е ориентирала към инспекционния контрол и финансовия одит, които не са основна задача на одитните институции в другите страни.