Неизплатени заплати ще се покриват и с личното имущество на работодателите

Собствениците на фирми да плащат задълженията към работниците си, като продават лично имущество, гласи законопроект, внесен от група народни представители в деловодството на Народното събрание. Очаква се законопроектът да бъде обсъден следващата седмица от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Синдикатите ще подкрепят подобни текстове, стана ясно от разговор в ефира на „Нова телевизия“. Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов изтъкна, че предложението ще бъде тест за политическите сили за истинското им отношение по проблема с неизплащането на заплати.

По данни от системата на Главна инспекция по труда неизплатените заплати са около 60-80 млн. лева месечно, обясни синдикалистът и добави, че това е трайна тенденция.

Той даде пример, че в Германия има текст в Кодекса на труда, който инкриминира неплащането на възнаграждения. Снежана Славчева, директор "Индустриални отношения" в Българската стопанска камара обаче смята, че в законопроекта има доста несъвършенства. По думите й действащата норма в Кодекса на труда е достатъчна гаранция за работника, че ще получи парите си.

„Безспорно трябва да има някаква защита, но сме против внесения законопроект”, категорична беше Славчева. Според нея това ще създаде сблъсък между Кодекса на труда и Търговския закон.

В разговора участва и финансовият експерт Мика Зайкова, която заяви, че години наред законодателят не мисли как да рационализира частта за несъстоятелността. „Защото това е оздравителна процедура, само в България тя звучи ликвидационно”, коментира Зайкова.

Според нея трябва да има механизъм, който да позволява имуществото на собствениците на фирмите да бъде продадено, за да се изплатят заплатите на работниците.

„По целия свят работникът е равен кредитор на всички останали и затова трябва да си получи заплатите в кратки срокове“, изтъкна тя. „Идеята може би звучи екзотично, но тя е правилна”, категорична е Зайкова. Снежана Славчева пък коментира, че тази задлъжнялост към работниците от страна на коректни работодатели е факт, защото държавата не се разплаща с фирмите.

„Един работодател е коректен, когато си плаща всички задължения. Работникът не е второ качество кредитор”, възрази Зайкова. Според нея при плащането на дължимото при несъстоятелност работниците трябва да са на второ място – след хазната.

Още  новини от България можете да прочетете в Dnes.bg