През 2014 година основното предизвикателство за банките няма да бъде икономическата среда, а новите регулации в банковата сфера, коментира управителят на Българската народна банка Иван Искров, цитиран от БТА.
От 1 януари в българското законодателство трябва да бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания. Текстовете им въвеждат разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала ("Базел III").
Новите моменти спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране са, че се обособяват изискванията към банките у нас относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление, каза Искров. Това ще наложи и промени в Закона за кредитните институции и в подзаконовата нормативна база, които вече са подготвени и внесени в парламента.
Управителят на БНБ уточни, че след измененията нормативно установената минимална капиталова адекватност ще бъде понижена - от сегашните 12% до 8%. Същевременно обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко режима на капиталови буфери и общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12 на сто, изчисли той.
Новият режим ще позволява да бъде изискван и "контрацикличен буфер" до 2,5% в зависимост от макроикономическата ситуация в страната. В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер, уточни обаче Искров.
На мястото на заделените досега специфични провизии, от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по Международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции, но БНБ и занапред ще може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания.
Банките с положителни финансови резултати и през 2013 година
Банките изпращат тази година с високи показатели – към септември общата капиталова адекватност възлиза на около 17 на сто, а коефициентът на ликвидните активи към сумата на пасивите е 25,25% към октомври, обясни той. Секторът отчита и стабилизиране на дела на необслужваните кредити с просрочие от над 90 дни.
Към края на октомври просрочените кредити са 10,66% от балансовата стойност на кредитния портфейл на системата, а брутният дял е 17,2 на сто, коментира още Искров.
По думите на управителя на БНБ банките у нас ще приключат годината с печалба, въпреки неблагоприятната конюнктура. Очакваният финансов резултат е съпоставим с минали години – 500-550 млн. лева.
С 3,1 млрд. лева растат и депозитите, сочат данните на централната ни банка към края на октомври, което също е предизвикателство за системата. Хората имат доверие на банките и им поверяват спестяванията си.
Що се отнася до самите кредити, банките внимателно трябва да преценяват риска, особено за тези заеми с фиксирани лихви, препоръча още банкерът.
01:24 | 09.09.22 г.