Случайно или не протестът на студентите от икономическия университет в София започна от лекция на Румен Гечев, който по собствен ироничен избор им чете "икономика на устойчивото развитие", заявява в свой коментар икономистът Красен Стачев от Института по пазарна икономика (ИПИ).
Според него публикациите в медиите от последните дни показват, че Румен Гечев е в дъното на опит за дестабилизация на банковата система.
БСП е единствената партия, чийто Централен комитет има работна група по финанси и банково дело. Ако нейните планове се превърнат в закон и този закон бъде приложен (както обикновено става в банковото дело), последиците ще са много по-вредни от тези от т.нар. "мораториум върху закупуването на земя от чужденци".
"Щом партия или народен представител създадат такава група без дори да има намек за неразрешими проблеми във финансовата система, първото обяснение, което ми идва на ум, че някому е хрумнало да се занимава с политически рекет", заявява Станчев.
Ето и какво е състоянието на банковия сектор в момента, според анализите на икономиста
Разликата между длъжници и спестители
Политическите инициативи за "мораториум" върху сделките със земеделска земя с чужденци и тази за промяна в правилата, по които работят банките, си приличат.
И двете демонстрират пълното неразбиране на правото и икономиката, по които работят банките. И двете инициативи водят до законодателни действия без елементарни опити да се предвидят и опишат последиците. (По същия начин се постъпи, по признание на Рамадан Аталай, председател на съответната комисия, и при промените в Закона за енергетиката.)
Вместо описание и анализи, на избирателите се пробутват илюзии и заблуди.
Разликата обаче е в това, че мораториумът засега е правно безсилен и вероятността да бъде приложен в някаква форма е нищожна. В банките нещата стоят по друг начин: решенията и договорите винаги са в рамките на закона. (Те са в рамките на закона и в периода от май 1989 до май на 1992 г., когато се създаваха частни банки по постановление на Министерски съвет, и бяха в рамките на закона при фалитите от 1996 г.)
Но след 1997 г. законът се променя съществено
Днес банковото право в България, включително съответните разпоредби на ГПК, защитават спестителите, хората, които си държат парите в банките. Някои части от това право (например чл. 444 от ГПК) изрично защитават и длъжниците, и техните залози.
Общото правило е, че не се отнема залог, който прави невъзможен живота на длъжника. Представителите "на народа", тези радетели на духа и буквата на закона, изпадат в умилителна грижа за "длъжниците" на банките.
По този начин те тръгват към най-масовото от февруари 1997 г. насам посегателство към правото на собственост върху спестяванията на населението.
"Клиентите" на банките са два вида: спестители и кредитополучатели, длъжници. Банката отдава назаем чужди пари. Като правило спестителите в България са много повече от кредитополучателите. В най-популярната банка сред населението това съотношение е 70 към 30.
Само в две банки спестителите са или специфични юридически лица - държавни предприятия, т.е. бюджета или в крайна сметка правителството, като собственик от името на данъкоплатците. В една или две банки спестителите са повече от 80 на сто от клиентите на банката. С нужния скепсис може да се приеме, че у нас спестителите са около 65% от всички клиенти на банката. И
менно в това е причината банките да имат повече права при събирането на вземания.
Вопълът, че "дори и държавата няма такива права", повтарян най-често от Йордан Цонев, е крайно неуместен. Правителството всъщност, макар и по закон (което невинаги означава легитимно), експроприира парите на гражданите, а банката е длъжна и по закон, и по занятие да пази парите на спестителите.
22:47 | 13.09.22 г.