Пазар и доброволност
Следващата уловка е с така наречения "пазарен механизъм" за определяне на лихвите по кредитите. Предложените законодателни идеи не са пазарни, а механизмът е по-скоро ехо от централното планиране.
Пазарът е място, на което хората използват онова, което имат, за да се сдобият с онова, което искат. И първото, и второто имат цена. Сделките са доброволни. Но тогава, когато хората придобиват нещо, което желаят, жертват онова, което имат и буквално, и отказвайки се от неговата алтернативна употреба.
Същото е и с банките, с пазара на кредити. Хората спестяват и търсят заеми - най-често без каквато и да е принуда. Лихвеният процент за кредитополучателите е цената на желанието им да получат определени пари (ресурс, вещ) днес, а не в някакъв момент в бъдещето.
Лихвените проценти в България и Люксембург (или Швейцария) са различни, защото хората тук и там притежават различни по обем и цена неща. Тук по-малко, отколкото там. Хората тук имат по-малко, отколкото там, защото никой никога за последните няколкостотин години не е национализирал онова, което хората притежават. Затова тук лихвите по кредитите са по-високи, а там тези по депозитите - по-ниски. Към това се добавя и т.нар. политически риск - вероятността представителите на народа да се намесят и да оплескат нещата.
В Швейцария това не се е случвало последните 700 години, в Люксембург - последните 100.
Кредиторите работят с добре записани и надеждно пазени права на собственост и регистри, няма мошеници, които с помощта на държавни служители променят нотариални актове, и няма нотариуси, които да освидетелстват сделки с недвижимо имущество на такива видни личности като президента и главния прокурор. (Впрочем на последния автомобилът се оказа краден.)
В тази ситуация замисълът е тук да се прилагат приблизително същите лихвени проценти. При това не се отчита посочената особеност на натрупването на богатство. Народните представители претендират, че лихвите EURIBOR или LIBOR са пазарни, обективни, не подлежат на манипулация (в момента се водят разследвания и вече има наказани банки) и са по-добри от практиката в България. Това обаче не е така.
БНБ и договорите между банки и длъжници
Предложението е подобно на една законова разпоредба от началото на 1990-те, която гласеше приблизително така: "пазарен лихвен процент, определен от БНБ". Една от тайните на упражнението обаче е, че БНБ по закон и логика не може да определя лихвените проценти, т.е. замисълът е някой друг да прави това.
Междувременно лихвените проценти в Европа със сигурност ще тръгнат нагоре поради дълго продължилото изкуствено поддържане на ниски лихви от ЕЦБ. Друго лицемерие в предложението е "отпадането" на такси за обслужване, на лихви за ранно погасяване на кредита и възможността за актуализация на условията (лихвите) по кредити.
Премахването на таксите има смисъл, само ако някои си мисли, че работата на банките е безплатна. Понеже тя не е, разходите по обслужване на кредити ще трябва да се включат в лихвите. Това ще е допълнителна причина за вдигането им. От това не печели прозрачността, а в допълнение страда и конкуренцията между банките.
Фиксирането на лихва е възможно по принцип, но на нива, достатъчно високи, за да покрият всички възможни рискове за дълъг период от време. Ако това се случи в пълен размер, банките най-вероятно ще престанат да сключват договори за кредитиране.
Няма човек или правителство (да не говорим за народни представители), които могат да предвидят какво ще се случи след 10, 20 или 30 години (каквито често са сроковете по жилищни заеми). Затова и съществува правилото за предоговаряне на лихвите. Отново при взаимно съгласие.
Една от възможностите е длъжникът да върне по-рано парите. Сега в много от случаите той трябва да плати на банката по-ранното приключване на договора с минимална лихва по останалите плащания. Смисълът на това правило е, че то компенсира лихвите по депозитите на спестителите, които банката вече е заделила, сключвайки съответния договор, за да осигури ресурс за отпускането на кредита.
В привидното желание народните представители да се пишат приятели на избирателите се стига до абсурда банката да няма възможност да събира вземания от длъжника отвъд размера на реализираното обезпечение. Заблудата тук има две страни: хем има претенция, че са защитени длъжниците, хем се твърди, че загубите са "за сметка на банките".
По косвени данни може да се предположи, че става дума за защита на под сто длъжника по жилищни заеми, някои колеги предполагат, че случаите, незащитени от посочения чл. 444, т. 7 на ГПК, са около 20. Тъй или иначе, заради тези длъжници вероятно ще повишат лихвите по кредитите на 180 хиляди изрядни платци и ще бъдат намалени лихвите на над 3 милиона спестители.
В идеите на народните представители е конструирана и клопка за БНБ. Тя трябва да следи за пренаписването на договорите за заем в кратки срокове - за договорите по депозитите не се говори, да провери клаузите по тях за неправомерност за около месец и да отнема лиценз при три жалби срещу банка.
Видно е с невъоръжено око, че ако законът бъде приет, ще възникне пазар на жалби срещу банки и онези, които са по-бързи да очернят конкуренцията, ще спечелят. Не се вижда обаче, че целта на упражнението е да се обвини БНБ в несправяне с работата.
Централната банка си върши добре работата според всички международни стандарти, според статистиката на лошите кредити и спестяванията, и според доверието, което българските граждани имат на банковата система.
Какви са мотивите на народните представители засега никой не знае; онези, които работят по проектозакона, казват, че не са го виждали.
В едно телевизионно предаване, най-отявленият поддръжник на длъжниците - Йордан Цонев твърди, че имало социологическо изследване, което убеждавало народните представители "да направят нещо". Никой не е виждал това изследване.
Но дори и да го има, от него едва ли може да се правят каквито и да е изводи. Защо? Защото всяко изследване би показало, че хората (включително високо-моралните народни представители) биха предпочели да вземат повече, но да върнат по-малко.
Как точно ще реагира системата, тепърва трябва да се анализира. Много е вероятно да зачестят измамите, необслужените заеми да се увеличат, а спестяванията да намалеят. Един от начините банките да намалят риска за себе си е да се пререгистрират като филиали. Това ще улесни износа на спестявания.
Тази перспектива е противоположна на икономическата устойчивост, която Гечев иска да преподава на студентите.
преди 11 години 5. Не трябва да е позволено да се въвеждат такси, които са процент от сумата на кредита или оставащата главница. Такива такси са реално надбавка към лихвата и ако искат банките да си ги калкулират в лихвата, а не като отделна такса (която след това да могат едностранно да променят).6. Обезпечението за това е обезпечение - след като банката го е приела, то следва да е достатъчно за погасяване на кредита. Ако цената на обезпечението падне под цената на кредита, проблема е на банката, а не на кредитополучателя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Статията определено е поръчкова или поне в по-голямата си част :1. Спестителите в българия са малко. Няма шанс по време на криза депозитите на населението като цяло да се увеличават. Увеличават се на тези които притежават много пари и не ги инвестират. Тоест на 1% от хората. Най-често са същите, които притежават и банките.2. Цената на "управлението на кредита" не може да зависи пряко от размера му. Какво повече има да се управлява на кредит от 10000 лева в сравнение с кредит от 1000 лева?3. В статията точно е казано - " Лихвеният процент за кредитополучателите е цената на желанието им да получат определени пари (ресурс, вещ) днес, а не в някакъв момент в бъдещето". Практиката след сключване на договорите, банките да променят едностранно и непрозрачно договорената цена трябва да бъде прекратена.4. Таксите за предсрочно погасяване и за отпускане, трябва да отпаднат, за да има реална конкуренция между банките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Даже и Бойчо Курдисания от Калугер-махала, че готвените промени са в унисон с изисквания на европейска директива по въпроса с ипотечните кредити, само Кр.Станчев и ИПИ не разбраха.Аман от поръчкови мнения.Колкото и да рИват банкСТерите, лихвите по кредитите ще се вържат към Еурибор, а за да има реална конкуренция между банките, а не закрепостяване на кредитополучателите, максималната наказателна лихва за предсрочно погасяване ще е 1%, и то за ипотеки с фиксирана лихва, а не както до сега 5% от остатъка по главницата.А и да не забравяме, че има паричен мултипликатор и за 1 лев депозит банките отпускат до 9 лева кредит от въздуха, да не се притесняват чак толкова за депозитите на гражданите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Войната между най-голямата и най-могъща мафия в България (еврейската мафия - банковата!) и правителството започна. Очаквайте още няколко хиляди такива поръчкови статии с доводи за това видиш ли колко било лошо кредитополучателят например да може да си погаси предсрочно заема. Еми как няма да е лошо - нали няма да има лапачка! Такава война е безмилостно жестока - истинските кръвопийци на народа - банките, няма да се дадат без бой, и лобират, плащат, поръчват, пишат, заливат с помия и още куп неща колкото могат. Само и само да запазят статуквото и да продължат да задушават и смучат кръв! ПОРЪЧКОВА СТАТИЯ Е ТОВА!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар