Акцизът за природния газ се увеличава от 2014 г. с промени в Закона за акцизите и данъчните складов. Промените бяха обсъдени днес от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че финансовото министерство предлага да се повиши ставката за природния газ, използван за моторно гориво - от 0,85 лв. на 5,10 лв. за 1 гигаджаул. Акцизът за природния газ, използван за отопление, ще се увеличи от 0,10 лв. на 0,60 лв. за гигаджаул, а за тежките корабни горива - от 600 лв. на 645 лв. за 1000 кг.
Увеличението засяга природния газ за стопански цели, засега няма опция да се повиши облагането на природния газ за бита, коментираха депутати.
В същото време страната ни е изпратила нотификация до Европейската комисия с искане за намалена ставка за природния газ, използван като моторно гориво. Искането е да бъде запазена ставката от 0,85 лв. за период от шест години, считано от началото на 2014 г.
Намалява се и акцизната ставка за газьол, използван в селското стопанство. Общата стойност на помощта е 70 млн. лв., но тя може да се увеличи до 84 млн. лв. - с 20%, без да се иска разрешение от ЕК. Ваучери за гориво ще се издават от Държавен фонд „Земеделие“ и ще се разпределят между фермерите. Те ще декларират прогнозно количесттво гориво в началото на стопанската година и ваучери ще се дават за 60% от първоначално заявените количества. В последствие ще се правят корекции, в зависимост от действително използваните количества гориво. За режима ще следи Агенция „Митници“.
Депутатът Менда Стоянова коментира, че политиката за стимулиране на определени бизнеси не трябва да се прави през приходната част на бюджета, тя трябва да се прави през разходната част. Затова не било правилно да се отстъпва акциз. Освен това според нея този начин на подпомагане – само за горива, не е справедлив, тъй като основно ще облагодетелства големите зърнопроизводители, а пчеларите и зеленчукопроизводителите няма да ползват преференции. Така ще се подпомогне само част от сектора, който и без това е добре развит.
В закона се предлага по-ясна дефиниция за отпадъците от тютюн. Регламентира се тяхното унищожение при контрол от митниците. Досега унищожаването е ставало чрез заравяне. Става въпрос за т. нар. „трошляци“, които се образуват при рязането на листата. Те може да бъдат изнесени и да влязат в смеси за пушене, които да бъдат предлагани нелегално на пазара. Проблемът не е толкова в загубите за бюджета, колкото се рискува здравето на потребителите, обясниха вносителите.
С цел намаляване на регулаторната тежест за бизнеса се намаляват сроковете, в които се издава разрешение за търговия с тютюневи изделия – срокът ще е 14, вместо сегашните 30 дни.
Петър Ганев от ИПИ коментира, че при оскъпяване на определен продукт винаги следва експлозия на нелегалния пазар, ако поскъпването е рязко. Затова при повишение на акцизите трябва да се правят ясни графици и поскъпването да е постепенно, а не шоково за потребителите.
Депутати припомниха, че до 201 г. трябва да продължи увеличението на акзица на цигарите до 178 лв./10000 къса.