ИПИ: Не променяйте ставката на ДДС за детските стоки

Миналата седмица Асоциацията на търговците на стоки за детето внесе в Народното събрание подписка за премахване на данък добавена стойност (ДДС) върху детските стоки за деца до 3-годишна възраст.

Дали тази стъпка е необходима анализира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В мотивите към подписката от асоциацията коментират, че тази промяна ще „доведе до регламентирано предлагане на по-евтини, но висококачествени стоки и ще предизвика силен социален ефект за насърчаване и подкрепа на отговорното родителство”. В подкрепа на искането е посочено, че в някои държави от ЕС има много ниски и дори нулеви ставки за детските стоки.

Всъщност данните на ЕК за ДДС в страните от общността показват, че средното ниво на ставката за детски стоки в страните от ЕС е над 19%. Единствено във Великобритания и Ирландия има нулева ставка на данъка за детските стоки, а в Люксембург тя е 3 на сто. Само в седем страни-членки ставката е по-ниска от тази в България, докато в другите 19 е по-висока или равна. Най-висок е ДДС за детското облекло в Унгария  - 27%, а в Швеция и Дания е 25 на сто.

Това показва, че България съвсем не е изключение и данъкът за детските стоки е дори под медианата за ЕС от 21%.

Да се върнем на основния мотив за искането ДДС за детските стоки да е 0%.

От социална гледна точка е наивно да се смята, че премахването на ДДС за детски стоки ще доведе до 20% спад на цените на тези стоки или пък увеличаване на раждаемостта. Първо, по-вероятно е търговците просто да увеличат маржа на печалбата си. Второ, в икономиката при подобни действия се наблюдава неефективен социален ефект, когато всички данъкоплатци плащат привилегированото третиране на определена група от хора (тези, които купуват детски стоки).

Това подпомагане е много по-скъпо и неефективно за икономиката и самите родители, отколкото пряката помощ за нуждаещите се.

От политическа гледна точка подобно преференциално отношение към един отрасъл би било грешка, тъй като неминуемо ще доведе до натиск от страна на други „ключови” сектори. През последните години наред с туризма, искания за по-нисък ДДС имаше за хляба, лекарствата, книгите и т.н. Ако се поддадат на това искане, управляващите биха загубили най-силния си аргумент за неутрално данъчно третиране.

От икономическа гледна точка няма и не би могло да има нито един смислен аргумент за намаляване на ДДС само на определени стоки и услуги. Преференциалното третиране на отделни сектори изкривява стимулите на пазара и би могло да доведе до насочване на инвестиции и ресурси към по-малко ефективни производства.