Министерството на финансите трескаво мисли как да стане приятел на народа или поне на част от него. Тази седмица то се сети за една процедура за внасяне на ДДС в хазната, прилагана в двадесет страни от ЕС, се посочва в анализ на Красен Станчев от ИПИ.
Процесът съвпадна с подобно мислене за мерки за намаляване на административната тежест от страна на правителството. Естествено е тази деятелност да буди възхищение и подкрепа.
Но намаляването на административната тежест е изискване на чл. 3 от приетия на 17 юни 2003 г. Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Как това трябва да става?
По този повод има инструкции, разработени от ИПИ и приети от Съвета по икономическа политика на МС на 10 декември 2004 г., които също могат да бъдат намерени на страницата на Министерството на финансите. По съвпадение този ден е международният ден на правата на човека.
След много мислене и фактическо увеличаване на разходите за работа с правителството от 2004 до 2012 г., през октомври м. г. тогавашното правителство прие план за 247 мерки за подобряване на бизнес средата (Решение 808/2012). Сега от тях може би ще бъдат приложени 24. Дотук добре: по-добре по-лесно, отколкото по-трудно.
Процедурите по ДДС по-тежки и рискови?
И тук намеренията са на пръв поглед достойни за уважение. Когато данъкоплатецът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност, има оборот под 500 хиляди евро (за последните 12 последователни месеца), не е разпознат като рисково лице, не е наказван от НАП и няма ликвидни и изискуеми публични задължения, бидейки платежоспособен, той ще може да плати ДДС не след като сключи сделката, а след като получи парите по нея.
Технически изчислението на данъка не се усложнява. Режимът е доброволен. По-нататък нещата се усложняват и рисковете за бюджета и страните по сделката се увеличават. Ето защо.
- Към момента на сделката оборотът е известен само на този, който се е регистрирал по тази процедура. Но този, който не е, не знае за това. При верига от няколко сделки, все някой ще се възползва от него. Едни ще плащат и искат възстановяване на данъка, а други още няма да са го внесли.
- Последните, когато осъзнаят, че оборотът им надвишава 500 хиляди евро, могат спокойно да регистрират нова фирма, която да се ползва от същия режим на отложено плащане. Самото министерство на финансите предвижда, че първоначално от процедурата ще могат да се възползват 220 хиляди задължени лица.
- В някой момент ще стане необходимо за онези, които плащат по сегашния режим, да доказват пред данъчните власти, че техни партньори са регистрирани по новия начин на плащане на ДДС. Т. е. първите ще трябва да държат на отчет факти, за които те нямат начин да знаят дали са верни. За тях администрирането на ДДС ще отнема повече време и повече разходи.
- Проверките на НАП също ще се утежнят, оскъпят и вероятно ще изискват ровене в банковите сметки, удостоверяващи времето и стойността на направените разплащания. Нищо чудно, за улеснение на НАП отново да се въведе изискване за специални банкови сметки по ДДС (които бяха отменени като безсмислено и скъпоструващо изискване през 2006 г.)
- Данъкоплатците ще се окажат неравни пред закона, макар и по собствено желание. Няма логичен и полезен начин да се разделят фирмите на малки, средни и големи, без да се създадат стимули за малките фирми да си остават малки, т. е. да не растат, да печелят малко от желание да си спестяват разходи по данъци и работа с НАП и да плащат по-малки сума на министъра на финансите, който и да е той или тя.
- В сегашната процедура по ДДС стимулите са за неговото плащане (нарушенията са обикновено със знанието и посредничеството на данъчни служители). Фирмите са заинтересовани да им се платят 80% от договореното по сделката, защото те "са авансирали" плащане към хазната от 20% (фирмите и сега имат начини за справяне с известната неритмичност на разплащанията). С регистъра на касовото доброволно внасяне се създават обратните стимули.
Политическият и житейски ефект ще бъде неплащането на ДДС. Обстоятелството, че такава практика има в много европейски страни, не е достатъчен аргумент за промяна.
В крайна сметка сегашната относително проста система ще се окаже по-сложна.
Ако съм министър на финансите и ако знам, че исторически след 1994 г. близо половината от данъчните приходи в бюджета са от ДДС, аз не бих правил резки промени в процедурите в ситуация, когато икономиката е с неясни или скромни перспективи за инвестиции и растеж, се посочва в анализа.