В стремежа си да се конкурират банките трябва да внимават със свалянето на лихвите по кредитите, тъй като в световен мащаб предстои затягане на паричната политика. Това предупреди управителят на БНБ Иван Искров на дискусия, организирана от Асоциация "Банка на годината".
„Трябва да сме внимателни с продуктите с фиксирана доходност, тъй като затягането ще се отрази на цената на финансирането на българските банки“, обърна се Искров към представителите на банковия сектор.
Сигналите за новата тенденция са заявени от световните централни банки, на среща, на която е отчетено, че централните банки вече са позволили на икономиките да се адаптират, но вече трябва да се отчетат инфлационните потенциали, които се натрупват в най-големите икономики.
У нас банките са свръхликвидни и искат да дават повече кредити и да имат нови клиенти, но трябва да внимават с по-нататъшното понижаване на лихвените проценти. Кредитополучателите искат все по-ниски лихви, но трябва да държим сметка и за интересите на вложителите, които финансират банковата система. „Върху спестяванията се отчита инфлацията, както и този нелеп данък върху лихвите, който бе въведен от 1 януари“, каза още той.
Друга тенденция, която трябва да се отчете, са реформите в ЕС и постигнатите компромисни решения по рамката за преструктуриране на банки, приети миналата седмица на Съвета ЕКОФИН в Брюксел, посочи Искров. Новата директива за преструктурирането на банки ще влезе в сила през 2018 г. вместо през 2015 г., както се предвиждаше първоначално.
На практика е приета позицията, отстоявана от няколко държави извън еврозоната - включително и България - националните органи по преструктуриране да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки.
По този начин ще могат да бъдат използвани средства на акционерите и средства, акумулирани предварително чрез вноски на самите банки в национален фонд по преструктуриране и във фонда за гарантиране на влоговете, вместо да се „подрязват” депозитите на големите данъкоплатци. В същото време се запазва обхватът на защитените депозити до 100 хил. евро, допълни Искров.
Иван Искров припомни и особеностите на бизнес модела на банките у нас – традиционно търговско банкиране, при което активите идват основно от кредити, за разлика от англосаксонския свят, където банките са насочени към деривативните продукти.
Това се вижда в структурата на активите. В края на май т. г. кредитите и вземанията възлизат на 75% от активите на банковата система. Подобно е било съотношението и в края на 2008 г. (80%). Финансовите инструменти заемат 11% от активите на банковата система в края на май, при 8% в края на 2008 г. Тоест погледнато през структурата на активите, кризата практически не повлия върху бизнес модела на банките в България – те се занимават основно с кредитна дейност, каза Искров.
Кризата повлия на банковите разходи. Докато през 2008 г. нелихвените разходи (за издръжка на дейността - административни и за амортизации, плюс разходите за провизии и обезценка) общо за банковата система възлизаха на 2.2 млрд. лева, тази сума през 2012 г. вече достигна 3.2 млрд. лева. При това делът на разходите за провизии и обезценка в нелихвените разходи нараства от 15% през 2008 г. на 38% през 2012 г.
Успоредно с това слабото търсене на кредити в периода на кризата ограничава възможностите на банките за доходи от лихви. Всички тези фактори доведоха до това, че в периода на кризата банковата система отбеляза спад в ключови показатели за рентабилност. Изводът е, че банките и техните акционери бяха принудени да заплатят своята цена за кризата.
Независимо от силния спад в рентабилността на банковия сектор, възвращаемостта на активите и възвращаемостта на капитала на банковия сектор в България е втората най-висока в ЕС. Банковият сектор на България устоя по време на кризата с впечатляващо високи показатели за капиталова адекватност (в края на първото тримесечие т. г. съотношението за капиталовата адекватност от първи ред достигна 15,37%, а за общата капиталова адекватност – 16,78%).
Искров отчете още, че в ролята си на кредитополучатели гражданите проявяват все по-добра информираност и потребителска култура. Много банки ще продължат да разчитат на кредитирането на корпоративни клиенти.