Икономическата криза продължава да задълбочава различията между столицата и останалите области в страната, пише Явор Алексиев от Института за пазарна икономика в своя анализ, посветен на разликата между доходите в страната и в столицата София. .
Задълбочаването на различията важи не само по отношение на индикатори като безработица и заетост, но и за нивата на средногодишния доход на гражданите, коментира икономистът и добавя, че в случая визира общия доход, който включва паричните доходи (приходи от работна заплата и извън нея, пенсии, социални обезщетения, приходи от продажби и други видове трансфери), както и остойностените натурални приходи.
За периода 2001-2011 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,36%, при среден темп на нарастване за страната от 9,06%. В 19 от всички 28 области в страната доходите нарастват с по-бавен от средния за страната темп.
Единствената област, в която през този период доходите нарастват по-бързо от тези в столицата, е Стара Загора – 12,54% на година. Въпреки това, заради по-ниската база в началото на периода, средногодишният доход на лице от домакинството в Стара Загора остава с близо една четвърт по-нисък от този в София (столица) през 2011 г.
Ако средногодишният темп, наблюдаван през периода 2001-2011 г., се запази, настигане на столицата би било невъзможно. По тази причина, за да илюстрираме изоставането в нивото на доходите в години, приемаме че доходите в отделните области ще продължат да нарастват със средногодишния темп от периода 2001-2011 г.
В същото време приемаме, че реалният ръст на доходите в столицата спира през 2012 г., като от този момент натам те нарастват единствено с темпа на инфлация. Авторът отбелязва, че за нуждите на анализа е приел средногодишен темп на нарастване на потребителските цени в размер на 3 на сто.
Изчисленията на ИПИ показват, че ако доходите в столицата бяха спрели да нарастват през 2012 г., а тези в областите бяха запазили своя темп, първите, които биха настигнали София, са Стара Загора и Перник (през 2014 г.).
Няколко години по-късно това биха могли да сторят Смолян, Русе, Плевен и Пловдив. На опашката се нареждат Видин (2033 г.), Силистра (2037 г.) и Пазарджик (2039 г.).
Тази динамика, разбира се, е условна, но дава добра представа за времевата разлика между нивата на общия доход в столицата и останалата част от страната.
Следва да се отбележи и различният начин, по който кризата се отрази на темпа на нарастване на доходите в отделните области. Така например, през последните години в някои области, сред които Стара Загора, Шумен, Търговище и Смолян, средногодишният ръст на доходите е по-бърз от този в столицата. Независимо от развитието на тези тенденции, обаче, значителни промени в общата динамика в дългосрочен план изглеждат малко вероятни.
09:05 | 14.09.22 г.