Точно до днес (1 май) ще работят българите, за да си платят данъците през 2013 г. Образно казано това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Датата е фигуративна, като показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано – ние я наричаме ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom Day.
Най-много дни през 2013 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 27 дни – 19 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 11 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 7 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси. Имуществени данъци ще ни костват 3 дни, изчисляват от института.
В България денят на свобода от правителството традиционно се пада през месец май, поясняват икономистите. През последните години той настъпва по-рано заради кризата, слабото възстановяване на приходи и бюджетния дефицит, както и на засилената роля на европейските средства, тъй като не излизат директно от джоба на българския данъкоплатец.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
През 2013 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2013). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените близо 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета.
Сметките обаче представляват средни стойности. Данъчната тежест в България е различна за отделните хора, като голямата тежест пада върху раменете на работещите българи, които изрядно плащат своите данъци – те плащат подоходни данъци, внасят осигуровки и потребяват повече, тоест пълнят хазната с ДДС и акцизи. За тези българи, които могат да бъдат определени като „средна класа”, денят на свобода от правителството може да дойде дори през лятото. Те ще понесат тежестта и на т. нар. данък върху лихвите, тъй като огромната част от депозитите принадлежат именно на средната класа.
От друга страна за българите, които не работят или просто работят „на сиво”, денят на свобода от правителството идва много по-рано.