Калин Христов: Не може да има ръст на икономиката без структурни реформи

- Близостта ни с Гърция и Кипър какво влияние оказва върху нашата икономика?

Кипър не може да ни окаже директно влияние, а Гърция вече премина през най-трудните си периоди и влиянието на кризата там не беше толкова голямо върху страната ни, дори и търговията между двете страни не намаля толкова много, колкото се очакваше на фона на спада на гръцката икономика, който е 30 процента - от 2009 г. досега.

От гледна точка на финансовия сектор се видя също, че не може да има никакъв дестабилизационен ефект.

- Какви са прогнозите на Министерството на финансите за икономическия растеж, инфлацията, безработицата у нас до края нагодината?

Очакванията са вградени в тригодишната рамка, която вече бе одобрена от правителството - един процент растеж за тази година, ускоряване през следващата година до 1,8 процента и през 2015 г. - до 2,9 процента. През 2016 г. се надяваме растежът да се увеличи до 3,4 процента, но това е траектория на растеж - не трябва да се разчита, че точно тези показатели ще се изпълнят.

Ще имаме траектория на по-плавно възстановяване и отлагане във времето на възстановяването. Не може да се очаква достигане на растеж от 5-6 процента в кратък времеви хоризонт.

Инфлацията остава потисната, имайки предвид факта, че вътрешното потребление е относително с много слаби темпове на растеж. От разбивки на инфлационните индекси се вижда, че единственото, което до март има положителен принос за инфлацията, са храните.

Имаме отрицателен принос на стоките с дълготрайна употреба, така че инфлацията остава ниска. Имаме прогноза за 1,8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7 процента, но все пак остава на много ниски нива.

- Как ще се отрази забавеният растеж на заетостта?

Докато при предишната прогноза се считаше, че през 2013 г. вече трябва да имаме положителен растеж на заетостта, това отлагане във времето на възстановяването на икономиката води до прогноза за 2013 г. за все още отрицателен растеж - тоест спад на заетостта.

За тази година очакванията ни са спад на заетостта с още 2,4 на сто, а през следващата - минимален растеж от 0,4 процента.

- При тази прогноза каква трябва да бъде фискалната политика на страната?

Промяната в очакването за растежа води и до промяна в скоростта, с която се провежда консолидацията - тоест свиването на дефицита. Това, което е важно да се знае, защото хората го пропускат, е, че нормалното разбиране за фискалната позиция е бюджетът да е балансиран - дефицит от два или три процента е изключение.

Много хора казват, че има възможност държавата да натрупа дефицит, но ние така или иначе имаме изискванията, които произтичат от Пакта за стабилност и растеж и от Фискалния пакт, който подписахме и въведохме с новия Закон за публичните финанси.

Ние имаме ограничения в рамките на този закон и те са - достигайки някакво ниво на дефицит да започнем да консолидираме бюджета и да се движим към балансиран бюджет. Сега обаче процесът на консолидация се забавя, като страната ни ще съкращава дефицита си много по-бавно, отколкото смятахме през есента на миналата година.

В момента предвиждаме дефицит от 1,3 процента от БВП и през следващата 2014 г., един процент през 2015 г. и 0,8 процента за 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г.

Консолидацията е по-бавна. Идеята е именно тази - когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля. Говоренето за това как страната може да реализира висок бюджетен дефицит, за да постигне някакво стимулиране на икономиката, е в значителна степен несериозно, тъй като ние имаме ангажименти, произтичащи от Фискалния пакт, но и опитът показва, че дефицитите задълбочават проблеми в икономиката, а не ги решават.