IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Уникредит: Фискалните ограничения достигнаха екстремни пропорции

Уличните протести превръщат икономическия ръст като най-важен приоритет на следващото правителство, смятат от банката

13:41 | 29.03.13 г. 25
<p>
	Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Снимка: Банката</p>

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Снимка: Банката

Пазарът на труда

Заради предсрочните избори ще бъде удължено времето, в което компаниите са в изчаквателна позиция. На този етап липсват сигнали, че през следващите месеци може да видим възстановяване на пазара на труда.

Оставката на правителството най-вероятно ще се превърне в поредния фактор с отрицателна тежест за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като увеличава степента на несигурност и удължава периода от време, в който компаниите ще се въздържат от стартирането на значими проекти и наемането на работна ръка.

Последните анкети за нагласите на мениджърите на компании по отношение на заетостта не успяха да покажат окуражителни резултати. Балансът между очакванията на мениджърите за наемане и съкращаване на служители продължава да е отрицателен във всички сектори на икономиката през януари 2013 година, посочват от банката.

Нивото на безработица, което устойчиво се задържа между 12,2 и 12,4 на сто е доказателство, че в настоящия момент солидните фискални показатели и устойчивата макроикономическа рамка са ключови, но не и достатъчни условия, за ускоряване на растежа и създаване на повече работни места.

Прогнозата на Уникредит Булбанк е, че към края на годината нивото на безработица може да се върне до 11,9 на сто.

Инвестиции и дълг

През 2012 година текущата сметка на България отчете малък дефицит, а финансовата сметка стигна до ислишък от над 5% от БВП. Това отразява значителното подобряване на капиталовите потоци насочвани през на практика всички институционални сектори на икономиката, след като ситуацията на глобалните финансови пазари се подобри чувствително след средата на 2012 година.

Показателите за устойчивост на външния дълг, включително коефициентът на външен дълг към БВП, разходи за обслужване на дълга към обем на износа и общ размер на дълга към обем на износа също се подобриха и вече са на нива под тези, считани за проблемни за стандартите на развиваща се икономика.

В същото време външните пасиви на нефинансовия корпоративен сектор остават значителни, което сочи, че процесът на намаляване на задлъжнялостта не е приключил и ще продължи да има задържащ ефект върху темповете на възстановяване на икономиката през следващите няколко години.

На този етап може да се очакват незначително по-слаби входящи капиталови потоци, включително и що се отнася до ПЧИ) през тази година, след като предвид на създалата се ситуация бизнесът ще остане в режим на изчакване няколко месеца повече. Като се изключи обаче това краткосрочно забавяне на капиталовите потоци, насочвани към България, увеличената политическа турбулентност няма да има негативни последствия върху дългосрочния капацитет на страната да привлича инвестиции, посочват от банката.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:48 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

23
rate up comment 1 rate down comment 0
TIM
преди 11 години
"Та по-добре е да продадеш 100 стоки по 100 лева, отколкото 1 по 1000."Зависимоста тука е опосредствана от това какви са ти разходите за производството и продажба на стоките. Няма пряка корелация, въжможно е да се, а и много често, се случва - да продаваш по-макло но по-скъпо да е по- рентабилно. Винаги е добре да продаваш повече като оборот, но за да свалиш цените само 5% - оставам на теб да си сметнеш колко трябва да вдигнеш оборот за да компенсираш.Друго - когато на всички пазари и страни около теб има инфлация, ниски лихви, количествени улеснения и др. проинфлационни процеси, а ти се намираш в отворена икономика и имаш отрицателно търговско салдо и чакаш дефлация и сваляне на цени - ще се наложи да произвеждаш "Порадъци" и то само за износ.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 5 rate down comment 3
mick
преди 11 години
Глобализацията е проблем и вече всички го признават. Отделно ние имаме двойна глобализация - един път към света, друг път към Европа и от там ни заливат със субсидирани стоки.Както и да е, имаме много бизнеси които са изцяло местни - например строителството и ремонтните дейности. Само, че ние се отказахме от поддържане на това което имаме. А на това се крепи икономиката. Не на доходите. Те са следствие от това, че всеки си поддържа къщата. Както и държавата си поддържа инфраструктурата - да ама, не. Под предлог, че няма пари спряхме с поддържането и какво стана - цените литнаха.. щото имотите станаха куче касичка. За нищо друго не се ползват, и не се и поддържат. И като лекарство срещу кризата - колкото и странно да е - вдигане на данък имоти , отделно въвеждане на задължително събиране на пари за общите части - както е в другите страни в европа - Германия, Италия даже. Крайно време е всеки да си поддържа къщата, ако не може - значи не е за него.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 2 rate down comment 0
deant
преди 11 години
Понеже прекалено общо и теоритично питаш, ще ти отговоря с друг общ показател - глобализацията. Повечето пъти ниските цени са зарадина по благоприятна бизнес/правна атмосфера там където са произведени или генерирани стоките/услугите. Добрата страна на глобализацията, е че тя позволява свободно движение на стоки с по-ниска себестойност, която е постигната заради определени политически или геополитически положения. Лошата е, че тези стоки убиват стоките произведени в по-лоши условия, защото се борят по правилата на конкуренция на цените. Затова ти виждаш ниски цени и продажби но руста се генерира там където са произведени стоките. Примерно тук падат цените на вносните стоки, но това води до фалити на местния бизнес, обедняване на населението и желанието за още по ниски цени. Затова принципно въпроса ти трябва да е по-конкретен съобразен с мястото. Няма универсално правило, което да работи еднакво добре навсякъде. Нали всички щяхме да имаме растежа на Германия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 2 rate down comment 0
Мирон
преди 11 години
Статистиката на централната ни банка показва още, че по линия на големите депозити най-много са тези между 100 и 200 хил. лв. В търговските банки у нас има 22 592 такива влога на обща стойност над 3 млрд. лв.http://***.***/article?id=368425
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 6 rate down comment 0
mick
преди 11 години
Всички се плашат от дефлацията. А тя е проблем само ако продължи дълго с години, обикновено му викат корекция и това е начин да се коригират цените хвръкнали заради някакъв балон да речем. И пак да кажа, нека някой икономист ме поправи - икономиката расте когато има повече произведени и продадени стоки. А не когато цените растат. Цените даже може да падат и пак да има растеж на икономиката?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 2
deant
преди 11 години
Въпроса е много комплексен. Не забравяй, че ако все пак се ако някой се юрне да инвестира в нови технологии рязко ще спадне необходимостта му да наема нови хора. Това води до 2 варианта (всеки специфичен за отраслите):1. Или освобождаваш ненужните специалисти (на високи заплати) и оставяш минимален брой хора.2. Или освобождаваш всичкия ниско квалифициран персонал и оставяш няколко човека специалисти. Общо взето тая прехвалена оптимизация и производителност на труда може да предизвика дори по-голяма безработица и рецесия - нещо което наблюдаваме в голяма част от развития свят. Защото няма как и вълкът сит и агнето цяло. България тръгна от много ниска база и няма как да скочи много нависоко, особено когато другите падат. Причината е че се мъчим да следваме техния модел. И тъй като сме на ниска база с техния модел - ние слизаме когато те слизат и растем когато те растат.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 4 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Няма случай по време на дефлация обаче икономиката да расте, аще не се е случвало БВП да порастне при такава сигуация."-----------------Ами значи е време да се случи такъв случай. Въпрос на организация и стимули. Досега реалния ръст (по света и у нас) е бил свързан и с ръст на инфлацията защото стимула за развитие е бил финансов. Стимула е била лихвата. Ако обаче стимула се обърне от финансов (лихва) в реален (полза) то нещата могат да се развият точно както ги казва Mick. И има начин как това да стане....Е, на банкерите ще им понамалее доста бизнеса, ама мисля за тях да не мисля.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 4 rate down comment 1
mick
преди 11 години
разбирам те, просто казвам, че не е нужно да се свиват повече разходите, а просто трябва да се продават повече бройки, дори на по-ниска цена. А за нови технологии не говоря малко са фирмите въобще които инвестират в такова нещо. Особено като има толкова евтина работна ръка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 1
deant
преди 11 години
Не знам в коя сфера работиш. Изрично казах за малкия бизнес. Малкия бизнес оперира предимно локално, с изключения разбира се. Стагнацията в БГ е огромна! Ти ми говориш за повишени продажби. Повишени продажби отчитат само ЕРП-тата, ВиК, и други подобни монополи. Ще ти дам обратния пример - когато произвеждам нещо, и от приходите не мога да изкарам за заплати и за другите разходи - по добре да не го произвеждам. Разбери, че всяко производство си има лимит до който може да свие разходите. Дебелите кредити не позволяват на бизнеса да купува нови технологии (това за локалния бизнес).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 15 rate down comment 1
albobo76
преди 11 години
Ръст от 2-3% може да е ОК за развита икономика, но за БГ всичко под 7% е слабо постижение. С 2-3% никога няма да стигнем средноевропейски нива по нищо.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още