Политиката на строги фискални ограничения е започна да достига екстремни пропорции в края на 2012 година, когато отиващото си правителство на ГЕРБ отчете дефицит по-нисък от заложения в бюджета със сума равняваща се на 0,8% от БВП на страната. Това предизвика улични протести срещу строгите фискални ограничения и влошаването на стандарта на живот, се казва в актуалния тримесечен доклад на Уникредит Булбанк за състоянието на българската икономика.
Оставката на правителството, подадена едва 4 месеца преди края на мандата, даде ясно да се разбере, че ще последва промяна в курса на водената политика. След протестите се очаква растежът да заеме централна позиция и да се превърне в най-важния приоритет за следващото правителство, независимо какъв ще е неговият състав или колко широко-базирана ще е управляващата коалиция.
На този фон банката оставя без промяна прогнозата си за ръста на БВП за 2013 и 2014 година непроменена на съответно 1,7% и 2,8%.
„През първото и второто тримесечие на годината ръстът ще бъде ограничен, а през третото и четвъртото икономиката ще ускори темповете си на възстановяване“, обяснява Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
Икономическа активност
Ранните индикатори за нивото на икономическата активност през първия месец от настоящата година са със сравнително окуражаващи резултати. Индустриалното производство и произведената продукция в строителството нараснаха с 1.1% и 3.8% на месечна база през януари 2013 година, докато продажбите на дребно отчетоха по-малък от очаквания спад от едва 0.4% на месечна база.
Всички тези данни подкрепят нашата фундаментална представа, че възстановяването ще протича постепенно и ще бъде задвижвано от индивидуалното потребление и в по-малка степен – от износа и брутото капиталообразуване, посочват от банката.
Перспективите пред икономиката на България
Ускоряването на икономическия ръст ще има нужда от нещо повече от поддържането на макроикономическа стабилност. За този извод има три основни причини, посочват от Уникредит Булбанк.
На първо място е фактът, че ефектите от структурните реформи ще могат да се усетят на пазара на труда и в цялостната икономическа активност едва след няколко години. Второ, възстановяването на вътрешното търсене остава крехко и ще продължи да протича бавно поради задържащия ефект на макроикономическите дисбаланси, натрупани по време на периода на бум.
Третата и най-разочароваща според икономистите на банката е констатацията, че износът към еврозоната не може да бъде двигател за излизане от кризата. Причината за това е фактът, че повечето от държавите, към които износът на България е насочен традиционно, са в рецесия.
От това следва изводът, че икономическият растеж има нужда от повече инвестиции, за да се случи. Икономистите на банката смятат, че следващото правителство ще комбинира политиките за запазване на макроикономическата стабилност с усилия за ускоряване на структурните реформи и недопускане забавяне на усвояването на средства от ЕС с внимателно оформени фискални стимули.
Важно е обаче размерът на фискалните стимули да бъде внимателно преценен, за да се избегнат рискове за устойчивостта на публичните финанси. На този етап фискалната позиция на България е достатъчно стабилна, за да бъдат възможни определени стимули – за 2012 година общият обем на правителствените разходи към БВП достига едва 35.4% през 2012 година, което прави преразпределението на ресурси през бюджета на България най-ниското в ЕС.
Всичко това осигурява достатъчно поле за умерено по размер и безрисково увеличение на фискалните разходи, при положение, че те са насочени към инициативи, които ще подобрят конкурентоспособността на икономиката и ще помогнат да започне решаването на проблемите с бедността, посочват от банката.
Заради тази очаквана промяна от Уникредит ревизират прогнозата си за бюджетния дефицит до 1,9% от БВП през 2013 година и до 2,2% през 2014, в сравнение с 1,3% и 0,9% при предишните прогнози от преди три месеца.
преди 11 години "Та по-добре е да продадеш 100 стоки по 100 лева, отколкото 1 по 1000."Зависимоста тука е опосредствана от това какви са ти разходите за производството и продажба на стоките. Няма пряка корелация, въжможно е да се, а и много често, се случва - да продаваш по-макло но по-скъпо да е по- рентабилно. Винаги е добре да продаваш повече като оборот, но за да свалиш цените само 5% - оставам на теб да си сметнеш колко трябва да вдигнеш оборот за да компенсираш.Друго - когато на всички пазари и страни около теб има инфлация, ниски лихви, количествени улеснения и др. проинфлационни процеси, а ти се намираш в отворена икономика и имаш отрицателно търговско салдо и чакаш дефлация и сваляне на цени - ще се наложи да произвеждаш "Порадъци" и то само за износ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Глобализацията е проблем и вече всички го признават. Отделно ние имаме двойна глобализация - един път към света, друг път към Европа и от там ни заливат със субсидирани стоки.Както и да е, имаме много бизнеси които са изцяло местни - например строителството и ремонтните дейности. Само, че ние се отказахме от поддържане на това което имаме. А на това се крепи икономиката. Не на доходите. Те са следствие от това, че всеки си поддържа къщата. Както и държавата си поддържа инфраструктурата - да ама, не. Под предлог, че няма пари спряхме с поддържането и какво стана - цените литнаха.. щото имотите станаха куче касичка. За нищо друго не се ползват, и не се и поддържат. И като лекарство срещу кризата - колкото и странно да е - вдигане на данък имоти , отделно въвеждане на задължително събиране на пари за общите части - както е в другите страни в европа - Германия, Италия даже. Крайно време е всеки да си поддържа къщата, ако не може - значи не е за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Понеже прекалено общо и теоритично питаш, ще ти отговоря с друг общ показател - глобализацията. Повечето пъти ниските цени са зарадина по благоприятна бизнес/правна атмосфера там където са произведени или генерирани стоките/услугите. Добрата страна на глобализацията, е че тя позволява свободно движение на стоки с по-ниска себестойност, която е постигната заради определени политически или геополитически положения. Лошата е, че тези стоки убиват стоките произведени в по-лоши условия, защото се борят по правилата на конкуренция на цените. Затова ти виждаш ниски цени и продажби но руста се генерира там където са произведени стоките. Примерно тук падат цените на вносните стоки, но това води до фалити на местния бизнес, обедняване на населението и желанието за още по ниски цени. Затова принципно въпроса ти трябва да е по-конкретен съобразен с мястото. Няма универсално правило, което да работи еднакво добре навсякъде. Нали всички щяхме да имаме растежа на Германия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Статистиката на централната ни банка показва още, че по линия на големите депозити най-много са тези между 100 и 200 хил. лв. В търговските банки у нас има 22 592 такива влога на обща стойност над 3 млрд. лв.http://***.***/article?id=368425 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всички се плашат от дефлацията. А тя е проблем само ако продължи дълго с години, обикновено му викат корекция и това е начин да се коригират цените хвръкнали заради някакъв балон да речем. И пак да кажа, нека някой икономист ме поправи - икономиката расте когато има повече произведени и продадени стоки. А не когато цените растат. Цените даже може да падат и пак да има растеж на икономиката? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Въпроса е много комплексен. Не забравяй, че ако все пак се ако някой се юрне да инвестира в нови технологии рязко ще спадне необходимостта му да наема нови хора. Това води до 2 варианта (всеки специфичен за отраслите):1. Или освобождаваш ненужните специалисти (на високи заплати) и оставяш минимален брой хора.2. Или освобождаваш всичкия ниско квалифициран персонал и оставяш няколко човека специалисти. Общо взето тая прехвалена оптимизация и производителност на труда може да предизвика дори по-голяма безработица и рецесия - нещо което наблюдаваме в голяма част от развития свят. Защото няма как и вълкът сит и агнето цяло. България тръгна от много ниска база и няма как да скочи много нависоко, особено когато другите падат. Причината е че се мъчим да следваме техния модел. И тъй като сме на ниска база с техния модел - ние слизаме когато те слизат и растем когато те растат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Няма случай по време на дефлация обаче икономиката да расте, аще не се е случвало БВП да порастне при такава сигуация."-----------------Ами значи е време да се случи такъв случай. Въпрос на организация и стимули. Досега реалния ръст (по света и у нас) е бил свързан и с ръст на инфлацията защото стимула за развитие е бил финансов. Стимула е била лихвата. Ако обаче стимула се обърне от финансов (лихва) в реален (полза) то нещата могат да се развият точно както ги казва Mick. И има начин как това да стане....Е, на банкерите ще им понамалее доста бизнеса, ама мисля за тях да не мисля. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години разбирам те, просто казвам, че не е нужно да се свиват повече разходите, а просто трябва да се продават повече бройки, дори на по-ниска цена. А за нови технологии не говоря малко са фирмите въобще които инвестират в такова нещо. Особено като има толкова евтина работна ръка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не знам в коя сфера работиш. Изрично казах за малкия бизнес. Малкия бизнес оперира предимно локално, с изключения разбира се. Стагнацията в БГ е огромна! Ти ми говориш за повишени продажби. Повишени продажби отчитат само ЕРП-тата, ВиК, и други подобни монополи. Ще ти дам обратния пример - когато произвеждам нещо, и от приходите не мога да изкарам за заплати и за другите разходи - по добре да не го произвеждам. Разбери, че всяко производство си има лимит до който може да свие разходите. Дебелите кредити не позволяват на бизнеса да купува нови технологии (това за локалния бизнес). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ръст от 2-3% може да е ОК за развита икономика, но за БГ всичко под 7% е слабо постижение. С 2-3% никога няма да стигнем средноевропейски нива по нищо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар