Еврозоната вече не е така привлекателна, както беше преди няколко години. Поради тази причина решението за присъединяването на страните от Централна и Източна Европа към валутния съюз не бива да се взима прибързано, а трябва да се изчака, за да се види каква ще бъде неговата институционална рамка и какви ще са изискванията за хармонизация и конвергенция.
Такова е мнението на подуправителя на Българска народна банка Калин Христов. През миналата седмица Христов бе участник в дискусиите по време на форума на Euromoney за Централна и Източна Европа, който се проведе във Виена.
„Преди беше лесно – всички бързаха да се присъединят към еврозоната, за да се възползват от предимствата на членството – спад на спредовете по държавните облигации и по-евтин кредитен ресурс”, посочи Христов. Той обясни, че докато преди инвеститорите са гледали на еврозоната като на зона с еднакъв риск на отделните държави, сега ситуацията е коренно променена.
Трябва ли да бързаме с присъединяването към еврозоната?
„Монетарните съюзи без фискална консолидация се провалят. Еврозона версия 1.0 бе без фискален съюз и може да се каже, че той изпълни своята роля. Дори и без политически и фискален съюз държавите искаха да се присъединят”, обясни Христов.
Според него липсата на механизъм за контрол е била в основата на желанието за членство. Сега обаче е ясно, че не може да се продължава по този начин и че ако ще се търси устойчвост, това трябва да стане чрез по-тясна интеграция.
По този начин обаче се променя начинът, по който държавите гледат на еврозоната.
България
България никога не е искала да стои извън еврозоната, за да манипулира валутния си курс и да търси конкурентни предимства, посочи Христов. „Ние никога не сме вярвали в това, а впрочем няма и как да получиш такова предимство чрез манипулиране на валутата. Поне не в дългосрочен план”, смята специалистът.
„Много от държавите са мислели точно по този начин при влизането си в еврозоната – че ще имат много ползи и че пазарите няма да ги натискат. И това продължи 10 години”, посочи той.