Депозитите на населението се увеличават до нов рекорд от 35,3 млрд. лв. към 30 ноември 2012 г., показват надзорните данни на БНБ. Месечното увеличение е с 409 млн. лв., колкото е било и през ноември 2011 г. В сумата влизат както натрупани лихви, така и нови вложения. От една страна през ноември 2012 г. лихвите по депозитите са по-ниски, но от друга страна депозитната база е по-голяма (35 млрд. лв.), спрямо 31 млрд. лв. през ноември 2011 г. Населението е спестило 4,1 млрд. лв. за периода декември 2011 г. - ноември 2012 г., което е с 25% повече от годината преди това (декември 2010 - ноември 2011 г.) Лек ръст през ноември 2012 г. отчитат депозитите на чуждите банки в нашата банкова система (с 4 млн. лв. до 5,33 млрд. лв.) За последните 12 месеца техните депозити намаляват с 817 млн. лв. Лек ръст през ноември 2012 г. има и при другите депозити (на фирми, държавни ведомства и други), като той възлиза на 73 млн. лв. до 21,4 млрд. лв. За година има увеличение с 1,13 млрд. лв.
През 2013 г. приходите от лихви по депозитите на физическите лица ще бъдат облагани с данък от 10%. Фирмените приходи от лихви се облагат и в момента на база печалбата от дейността, ако компанията има такава. Прогнозите И през 2013 г. домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните и пасивен пазар на недвижимите имоти, се казва в анализ на Уникредит Булбанк.
Въпреки че високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година – по-скоро плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата. Разбира се, единични промоции и кампании на отделни банки не са изключени, смятат от банката.
Очакването спестяванията на населението да продължат и да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализира, макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година. До известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване, се казва в анализа. Само 625 са депозитите за над 1 млн. лв. Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити. Статистиката го доказва – около 75% от депозитите на българите са за суми до 1 000 лв. Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625. Големите депозити в банките са преди всичко средства от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др. Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнес в България. Много по-изгодно е да вложиш средства в банка при добра годишна възвращаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда.
Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат хората да бъдат по предпазливи и консервативни по отношение на потреблението. Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви, е коментарът на Уникредит Булбанк.
Интересен е фактът, чe през последната година депозантите все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време. Като вземем предвид и тенденцията през последните месеци на спад в лихвените проценти по депозитите, клиентите се опитват да се възползват от добрите оферти за по-дълъг срок от време. От друга страна, това дългосрочно спестяване може да е сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно продължаващо отлагане на потреблението, отблелязват експертите.
18:10 | 10.09.22 г.