Два са спорните моменти в законопроекта за изпирането на пари, внесен в Народното събрание - т.нар. "странни" сделки и възможността органите на ДАНС да имат достъп до всички документи на банките без да има съдебно нареждане.
Това коментира в студиото на БНТ Красен Станчев от Института по пазарна икономика. Той коментира, че няма как да бъде дадено определение на "странните" сделки или транзакциите, за които няма ясна икономическа цел.
Станчев допълни, че сега действащият закон е един от добрите в световен мащаб. Но има трансфери, които не биха могли да събудят подозрение, макар и чрез тях да се финансира дори и терористичен акт.
"Атентатът в Бургас е финансиран с около 2 хил. долара, а такъв трансфер не може да бъде определен като съмнителен", коментира още експертът.
Тихомир Безлов от Центъра за изследването на демокрацията допълни, че през последните месеци у нас има 30 повдигнати обвинения за пране на пари и над 20 осъдителни присъди. "Добро постижение за българската съдебна система", допълни още експертът.
Законопроектът вече получи одобрението на бюджетната комисия към Народното събрание на 27 септември, показват стенограмите на парламента. Сред останалите мерки е записано следене от страна на ДАНС на сделки с особено големи размери, като при особени случаи и по разпореждане на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, тези документи могат да бъдат запазвани за срок от повече от пет години.
За Станчев обаче при изготвянето на текстовете не са направени необходимите анализи. "Няма компромис при банковата тайна - или има тайна, или не", допълни той.
Добри практики можем да извлечем от Каймановите острови, смята Красен Станчев. Страна с население от около 50 хил. души, а банковите регулатори следят транзакции на стойност над 7 трилиона долара. "Въпреки това се хващат много съмнителни сделки и се предотвратяват случаи с пране на пари или финансиране на терористични актове".
21:45 | 08.09.22 г.