В регион на разклатени икономики, изправени пред сериозни фискални кризи, България постигна значителен успех с емисията си държавен дълг тази седмица. Балканската държава пласира петгодишни облигации за 950 млн. евро с купон 4,25 на сто.
Това се казва в публикация на Андрю МакДувъл, публикувана във Financial Times.
Емисията е първата емитирана в евро от 2002 година насам и ще бъде използвана за покриване на плащане по еврооблигации с падеж през януари 2013 година. Трудната фискална ситуация означава, че без продажбата на облигации на правителството щеше да се наложи да бръкне в резервите за пенсии, или да се насочи към приватизация, за да покрие дълга си.
Така че решението на София да излезе на пазара бе продиктувано частично от недостиг на пари в бюджета в краткосрочен план, тъй като страната бавно изпълзява от рецесията, която внезапно и болезнено сложи край на бума от последното десетилетие, се казва в материала.
Успех ли е продажбата на 5-годишен държавен дълг при доходност под 4,5%?
В Сърбия например 53-седмичните облигации в местна валута достигнаха доходност от 14,25% на 4 юли. Румънската емисия от средата на миналия месец не събра достатъчно търсене. И двете държави са зависими от международна финансова помощ. Проблемите на Гърция пък нямат нужда от припомняне.
За разлика от тях след икономическата криза от 1997 година България като цяло вървеше по заслужаващ уважение фискален път, записвайки регулярни излишъци в десетилетие, когато другите играха бързо и щедро. Данните за актуалния бюджетен дефицит в условията на рецесия също се оценяват – правителството има за цел негативното салдо да е 1,3% от БВП.
Държавният дълг е под 16% от брутния вътершен продукт, а успехът при продажбата на облигациите може да се окаже важна стъпка към възстановяването на страната.
„Продажбата е сигнал за доверие към България, правителството и икономическата политика“, коментира за Financial Times Надежда Дафинкичева от Първа финансово-брокерска къща.
„Страната бе незаслужено наказана от инвеститорите само заради своята локация. В тази връзка постигнатата доходност е заслужена. Според някои източници България е можело да постигне и по-добра лихва, но е искала да остави печалба за инвеститорите така, че последващи емисии също да се приемат добре“, посочва тя.
„Тази лихва може да включва очакване, че рисковата премия на България ще падне, което ще предизвика промени в параметрите на други инвестиции в страната“, обяснява Дафинкичева.