Трябваше ли да се изолират българските инвеститори при класирането на купувачите?
Г. Ангелов:
Има аргументи и в двете посоки. Ясно е, че емисия евробондове в чужбина се прави основно за привличане на чужди инвеститори (местните така или иначе имат достъп до първични емисии на местния пазар, почти всяка седмица). Съответно, емисията трябва да е основно насочена към запазване интереса на чуждите инвеститори, а те по-скоро биха били отблъснати, ако местните закупят голям дял.
Създаването на ликвиден пазар на емисията също би било възпрепятствано, ако местни инвеститори закупят голям дял от емисията и го държат до падежа, без да търгуват, което пък би отблъснало чуждият интерес към емисията, който се влияе и от ликвидността. А и закупуване на евробонд от български инвеститори вероятно би канибализирал върху местния пазар на ДЦК, което ще подяде възможностите на МФ за финансиране.
Цв. Цачев:
Българските инвеститори имат основания да са разочаровани. Те са тези, включително и с парите за пенсии, които финансират от години дефицитите. Не мисля, че е справедливо нашите инвеститори да са ограничени да купуват само на вторичен пазар най-ликвидната българска емисия и на практика да са ухажвани само когато се гонят ниски лихви по левови книжа.
Д. Николова:
Обяснението, което министърът на финансите даде, а именно, че „не е редно” вътрешните инвеститори да са във външната емисия, не е достатъчно убедително. Едно по-логично обяснение е, че МФ се опитва да си гарантира неизползването (запазването) на ограничения вътрешен ресурс, тъй като финансовите му нужди за следващите около 6 месеца са за почти 3 млрд. лева, ако броим плащанията по външния дълг в средата на януари 2013 г. и заложения дефицит за 2012 г. Т.е. до момента сме набрали 1,86 млрд. лева, а остават да се намерят още около 1 млрд. лева.
Предвид това, че годишно на вътрешния пазар на ДЦК се пласират около 1,2-1,3 млрд. лева, което би могло да е индикатор за капацитета на пазара (с всичките му условности), МФ, образно казано, не е искало да си ”гърми патроните”, а да си запази вътрешния пазар непокътнат за останалите около 1 млрд. лева, които трябва да пласира в следващите месеци, ако достигне заложения дефицит за годината от около 1 млрд. лева.
Кр. Йорданов:
Не. Всички инвеститори трябваше да имат еднакъв достъп до аукциона. Местните инвеститори трябваше в последствие да купуват на вторичен пазар и печалбите след първичното предлагане останаха при чуждите инвеститори.
К. Масларски:
Темата с алокацията на инвеститорите от България е доста чувствителна в момента. Истината е, че в такива ситуации винаги има недоволни. Практиката за такъв тип емисии е да бъдат разпределени между 10% и 15% за местните инвеститори – освен ако емитентът изрично не комуникира предварително, че целевата група инвеститори за емисията са само чуждестранни (случая с Румънски глобални облигации в щ.д.).
В момента чувствителността идва основно от това, че на вторичен пазар емисията стартира търговия с близо 1,5% над цената, на която беше пласирана, което се тълкува от повечето инвеститори като пропуснати ползи. Месец - месец и половина преди пласирането, на пазара имаше всякакви слухове за очакваната доходност по емисията.
Беше редно Министерство на финансите да удовлетвори, дори частично, поне институционалните инвеститори, в частност българските пенсионни фондове, като крайни инвеститори управляващи дълги пари – дълги пари, формиращи пенсионните активи. В този случай минималното, което МФ можеше да направи, е да обяви и комуникира, че българските инвеститори няма да бъдат допуснати до участие, а не да ги използва като буфер от евентуален неуспех на емисията (при недостатъчно външен интерес например).
преди 12 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар