Министърът на финансите Симеон Дянков вчера обяви три мерки, които министерството му предлага за намаляване на лихвите по потребителските и жилищните кредити.
Първата мярка предвижда лихвите по кредити за граждани и домакинства да се определят на основата на EURIBOR или SOFIBOR. Според министъра така гражданите много по-лесно ще се ориентират и за нивото на лихвите при различните банки.
Според втората мярка таксата за оценка на имущество при отпускане на кредити трябва да се поделя между банката и кредитополучателя, или изобщо да отпадне.
Третата мярка предвижда законови промени, с които всички кредити „от една стотинка нагоре”, да подлежат на регулации, като всички останали. Сега малките по размер кредити до 400 лв. не се регулират.
Финансисти и икономисти коментираха пред Investor.bg практическото приложение на посочените мерки и евентуалния ефект от тях върху лихвите по кредитите за граждани, като изразиха съмнения, че те ще постигнат търсения от финансовото министерство ефект.
Емил Хърсев - финансист:
Банковият пазар не се влияе от нашите желания относно лихвените проценти. Ако дадена банка се кредитира в голяма степен от европейския пазар, би било уместно да определя и лихвите по кредитите, които отпуска в зависимост от индикатора EURIBOR. Но ако се кредитира основно от българския пазар, то тя получава ресурс много по-скъпо, затова не е уместно да определя лихвите спрямо EURIBOR.
По принцип индикаторът трябва да отразява цената на ресурса. Обаче нашият банков пазар не е като европейския и осигуряването на ресурс за банките от европейския пазар по време на кризата все повече намалява за сметка на увеличаващия се дял на местния ресурс.
Друг е въпросът, че би могло лихвите по кредитите да се определят спрямо някакъв усреднен показател за българския пазар. Обаче банките и сега така или иначе се придържат към усреднени показатели за пазара към даден момент, правейки собствени разчети. В противен случай могат да отидат в една от двете крайности - да отпуснат прекалено много кредити или прекалено малко, със съответните негативни последтвия за тях и в двата случая.
Ако пък се поиска от банките да определят фиксиран лихвен процент за целия период на заема, смятам, че рисковата надбавка ще бъда доста висока, защото в нея ще бъдат включени и евентуални рискове за бъдещи периоди.
Накратко, според мен всяка намеса на държавата при определянето на лихвите по кредитите не само че няма да ги намали, но е възможно и да ги оскъпи.
По въпроса за таксата, която банката взима за оценка на имуществото на кандидата за кредит, ще кажа, че тя трябва да се плаща от този, който има интерес. А това е кандидатът за заем. Защото никой не принуждава гражданите да взимат кредити, това е тяхно лично желание. Затова разходите не трябва да са за сметка на банката.
Предложението за регулации и на малките кредити под 400 лв. вероятно се отнася за малки финансови субекти, които не попадат в обхвата на Закона за кредитните институции. По принцип това може да стане, но изисква много допълнително администриране, затова в много страни този вид кредити са освободени от регулации.
11:17 | 14.09.22 г.