Позицията на българското правителство е, че трябва да подпишем новия икономически договор на ЕС, но без частта, която касае координацията на икономическата политика на страните - съгласуването на големи реформи и промяната на данъци, докато не се изясни какво точно се има предвид с тази формулировка.
Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков от парламентарната трибуна при обсъждането на позицията на правителството по въпроса за Договора. В залата присъства и премиерът Бойко Борисов.
Вицепремиерът отбеляза, че България е съгласна с фискалната част на договора, според която страните, подписали споразумението не трябва да допускат структурен дефицит повече от 0,5 от БВП и надвишаване на държавния дълг повече от 60% от БВП. България обаче е защитила позицията страните, които нарушават посочените правила да търпят санкции.
Дянков подчерта, че България не възнамерява да участва в т. нар. Европейски стабилизационен механизъм и че няма причина авансово да плащаме такса вход за еврозоната.
По думите на лидера на социалистите Сергей Станишев в новия финансов договор няма мерки, които да стимулират икономическия растеж и ръста на потреблението. „Политиката на правителствата на големите страни от ЕС напоследък е дебалансирана и се фокусира върху съкращение на разходите, а не върху стимулиране на икономическото развитие и разкриването на работни места", каза Сергей Станишев.
„Германия и Франция се стремят да налагат общи решения на ЕС, които се приемат от половината от страните със скърцане на зъби“, каза още той. Според него в новия договор се създават предпоставки за заобикаляне при вземането на важни решения на ЕК и ЕП.
Относно опасенията, че ще ни бъдат налагани европейски виждания по национални икономически въпроси Станишев заяви: „повярвайте, ако от ЕС искат да ни наложат нещо, това ще стане и без договор“. В заключение Станишев каза, че социалистите не смятат да подкрепят предложената от правителството позиция по договора.
Бившият министър на финансите Пламен Орешарски коментира, че новият икономически договор на ЕС няма да навреди на България.
Той каза, че мерките, заложени в договора, биха дали резултат след няколко години, но не могат да помогнат при излизане от сегашната криза. Доказателство за това е фактът, че след обявяване на намеренията за подписване на договора позицията на еврото на финансовите пазари е по-слаба. Орешарски изрази дори съмнения, че до влизането в сила на икономическия договор в началото на 2013 г. той може да претърпи нови промени, както стана с пакта „евро плюс“.
Бившият енергиен министър Румен Овчаров пък изложи позицията, че България или трябва да подпише изцяло икономическия договор, или изобщо да не го подписва, защото големите страни от ЕС едва ли ще допуснат средно положение.