Министерството на финансите не одобри заявените от първичните дилъри и техни клиенти поръчки на проведения на 5 декември 2011 г. аукцион за продажба на 5-годишни ДЦК, деноминирани и платими в евро, с номинална стойност 35 млн. евро, съобщиха от ведомството. На аукциона за общо 35 млн. евро номинал е имало търсене за 32,55 млн. евро, или 93%. Инвеститорите са поискали доходност от 4,1% годишно спрямо 3,93% за одобрените поръчки на предишния аукцион от 19 октомври 2011 г.
"Очакванията към срещата на върха на ЕС, която ще се проведе в Брюксел на 8 и 9 декември 2011 г., повлияха върху проведения аукцион. Срещата на Европейския съвет, на която държавните и правителствени ръководители ще обсъдят икономическото сближаване в еврозоната, подобряването на фискалната дисциплина и задълбочаването на икономическия съюз, е ключов момент за взимане на решителни мерки за справяне с настъпилата дългова криза.
Въпреки глобалната несигурност, в аукциона участваха всички първични дилъри, но резултатите от преотварянето на емисия 300/2011 г. бяха повлияни от нарушеното доверие на финансовите пазари към страните от еврозоната и неяснотата около бъдещето на единната европейска валута.
Отчитайки факта, че параметрите на аукциона отразяваха външни за страната фактори, а не от нейното икономическо развитие, Министерството на финансите взе решение да отхвърли всички постъпили поръчки. В подкрепа на това решение е и обстоятелството, че правителството разполага с достатъчни и различни по вид средства за финансиране и към настоящия момент изпълнява предварително заложените цели в емисионната си политика на вътрешния пазар", се казва в съобщението на МФ.
ДЦК-тата у нас се купуват почти изцяло от български инвеститори като пенсионни фондове, застрахователи и банки.
В последните две години правителството финансира бюджетните си дефицити чрез емитиране на ДЦК и чрез намаляване на фискалния резерв, който към 31 октомври 2011 г. е 5,1 млрд. лв.
След малко повече от година, в началото на 2013 г. България трябва да плати 818,5 млн. евро по глобалните си облигации. Това е 1,6 млрд. лв., които при влошаване на дълговата криза в Европа ще могат да се привлекат от чуждите пазари само на висока цена (лихва). Високата лихва означава високи лихвени разходи в следващите години и съответно потенциална опасност от навлизане в спирала от високи лихви и нови дългове за плащане на тези лихви.
Вероятно именно опасността от затруднено рефинансиране на падежиращите дългове, особено в условията на бюджетен дефицит, който също трябва да се финансира, е причина за провежданите реформи от българското правителство, довели до три протеста.
Единият беше срещу увеличаването на пенсионната възраст. В момента плащаните осигуровки не достигат за изплащане на текущите пенсии и държавата дофинансира с 4 млрд. лв. годишно. На практика в момента държавата трупа дългове, за да плаща пенсии, тъй като държавният дефицит за 2010 г. е 2,8 млрд. лв.
Другият протест е на работещите в БДЖ, които искат държавата да продължи да финансира железницата, за да запазят работните си места.
Другите протестиращи са зърнопроизводителите, които едва ли ще научат за проваления аукцион за продажба на ДЦК. Според тях нищо не се е променило в последните месеци и трябва да получат обещаните им пари.
09:51 | 06.09.22 г.