Парламентът не прие фирмите задължително да начисляват лихва за забавени плащания, извършвани като възнаграждения по търговски сделки за доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали са между предприятия или между предприятия и държавни органи.
Депутатите отхвърлиха предложените от Пламен Орешарски промени в Търговския закон. Мотивът на вносителя бе, че забавянето на плащания от министерства, агенции и общини е станало финансово привлекателно заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие.
Предлаганите изменения предвиждаха сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване до 60 календарни дни, а лихвата за забавяне да не е по-малка от законовата (ОЛП+10%). Освен това се предвиждаше кредиторът да има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв. и обезщетение за други извършени разноски по събиране на вземането.
Петър Димитров от Коалиция за България отбеляза, че управляващите е трябвало да внесат текст в Търговския закон, съгласно директивата на ЕК по проблема, приета още на 16 февруари тази година. В момента около 400 млн. лв. не са разплатени с фирми, посочи той.
Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов информира, че има работна група, която се занимава с привеждането на европейската директива към нашето законодателство.
Фискът не е единственият съществен елемент на финансовата стабилност, много важно е да се направи анализ на фирмената задлъжнялост, защото проблемът е огромен и застрашава финансовата стабилност, защити законопроекта Йордан Цонев от ДПС.
Анализаторите, до които се допита Investor.bg, също са против предложението:
Георги Ангелов, Институт Отворено общество:
Не виждам как това предложение ще подобри ситуацията. Ако се въведе задължително осчетоводяване на лихви, това само ще натовари фирмите, които имат вземания (ще отчитат някакви кухи печалби и съответно ще дължат данък) - т.е. ще натовари тези, които и без това имат проблеми.
Най-важно е да се засилят и ускорят процедурите по събиране на вземанията - например, по-стегната, бърза и ефективна процедура по несъстоятелност. Това ще действа дисциплиниращо на длъжниците и ще дава сигурност на кредиторите, че в кратки срокове могат да си получат голяма част от дължимото дори при случай на фалит.
Пламен Дерменджиев, банков експерт:
Не виждам предлаганите промени да създадат някаква полза, напротив ограничават свободата на договаряне и от там вредят на свободната конкуренция. В крайна сметка потребителите няма да спечелят нищо от така предлаганите политики. Междуфирмената задлъжнялост и забавянето на плащанията от държавата и общините са голям проблем не поради липса на регулации, а поради липса на ефективна съдебна система и недостатъчно образовани изпълнителни и финансови директори, които явно не могат да оценят и управляват добре финансовите рискове. Що се отнася до данъчните, те и сега имат достатъчно ефективни инструменти, като регулациите за трансферно ценообразуване, съпоставимост между приходи и разходи и др., които могат да използват така, че правилно да начислят и съберат дължимите преки данъци.
Гено Тонев, инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт:
Това би била една от най-големите недомислици, която се е раждала по тези земи. Пазарът, т.е. всички фирми в страната, които си дължат пари една на друга, е този, който трябва да се справи с проблема. Какво от това, че някой ще бъде задължен да начислява лихва върху вземането си от друг, ако последния не може или не иска никога да ги плати?! Все едно инвеститорите на БФБ да започнат да си начисляват служебно печалби, ако пазарът пада. Абсурдно е нали? Да не говорим за онези напълно реални данъци, които трябва да бъдат плащани върху доход, който е възможно никога да не се реализира. Нетният ефект за данъчните със сигурност няма да бъде нула, защото ако длъжникът няма пари да се издължи, то едва ли начисляването на дължимата лихва ще редуцира някаква печалба - фирмата вероятно и без този разход няма да плати и лев данък. При 100 милиарда междуфирмена задлъжнялост, поне една трета от нея е в просрочие, независимо какъв критерий се използва за това. Т.е. на 35 млрд. трябва да се начислят лихви от 10 на сто годишно. Това прави 3,5 млрд. лева лихви, обложени с 10 на сто данък. Т.е. приходът в хазната не би бил по-малък от 300-350 млн. лева само от този "възпитателен данък". Безумие, откъдето и да го погледнеш. По-добре да опростят процедурите по фалит, вместо да "възпитават" фирмите по този начин.
Десислава Николова, Главен икономист в Институт за пазарна икономика:
Принципно не е работа на законодателя (т.е. държавата) да задължава кредиторите да налагат (дори и само счетоводно) наказателна лихва, и съответно длъжниците да отчитат разходи за лихви (пък дори и само счетоводно). Това е поредната намеса в преките бизнес отношения между фирмите. В крайна сметка, ако фирмите кредитори искат, винаги могат да предвидят такава лихва за забавени плащания в самия договор, който подписват с контрагентите си. Едно законово изискване за начисляване на наказателни лихви изкривява пазарните отношения и поставя допълнително в неизгодно положение фирмите кредитори (т.е. тези, които имат несъбрани вземания). От една страна, те имат несъбрани вземания, а от друга – ще плащат и данък върху (в повечето случаи) чисто счетоводни лихви по вземанията си, които най-вероятно също ще са несъбрани. Трябва да се отчете и увеличаването на риска за събиране на вземанията предвид тяхното натоварване с лихви. Ясно е, че колкото е по-голямо забавеното плащане, толкова по-трудно ще бъде на длъжника да го погаси. От друга страна, фирмите длъжници се поставят в относително по-изгодна позиция – отлагат плащанията си, а и освен това намаляват и облагаемите печалби. Т.е. с една такава законова промяна се налагат грешни стимули всички да се стремят да бъдат длъжници, а не кредитори. Предвид факта, че не се очаква това да има (значителен) нетен положителен или отрицателен ефект върху приходите в НАП, една такава промяна само би могла да създаде изкривени стимули за пазарните субекти и да ги постави в неравнопоставено положение. Стефан Асенов, инвестиционен консултант: Прилагането на практика на Директива 2011/7/ЕО на ЕС и ЕП, лансирана от г-н Орешарски чрез промени в нормативната база, е интересна и заслужава да й се отдели внимание и да се анализира. За съжаление мисля, че моментът не е подходящ за реализация във вида, в който е внесена.
Воденичният камък, който виси на шията на българския бизнес в момент на глобална финансова и дългова криза е от една страна междуфирмената задлъжнялост, която според различни източници е между 200 и 400 млрд. лева и представлява реален риск за икономическата стабилност. А от друга - това е сериозното забавяне на плащанията от държавата към бизнеса по изпълнени проекти и възстановяване на ДДС. Стига се до там, че бизнесът на моменти е принуден да финансира по половин година и повече държавата и общините, ако иска да спечели някоя поръчка.
В момента приемането на законодателните изменения, инициирани от вносителя, чрез промени в Търговския закон и Закона за защита на конкуренцията само ще влоши състоянието на българските компании. Да не забравяме, че и към момента нормативната база разрешава на фирмите да начисляват и осчетоводяват тези лихви.
При тази трудна икономическа ситуация и огромна междуфирмена задлъжнялост подобна мярка ще натовари допълнително бизнеса, както административно, така и финансово. Няма да е чудно ако по този начин се увеличи междуфирмената задлъжнялост и предпоставките за фирмени фалити. Осчетоводяването на предполагаемите приходи от лихви увеличава облагаемата печалба на дружеството (ако е на печалба от дейността си), а от друга - увеличава авансовите вноски по дължимия корпоративен данък за следващата година. От друга страна ако едно дело продължи 10 години и дългът и/или лихвите не бъдат събрани, компанията ще трябва да ги отпише като несъбираеми заедно с дължимата лихва и т.н. Не на последно място една такава мярка би представлявала и държавна намеса в частни, търговски, междуфирмени отношения. Може да се счита и като ограничаване на свободи.
Според мен в тази идея негативите надделяват над предполагаемия положителен превантивен ефект.
По-добър вариант за дисциплиниране на бизнеса и намаляване на междуфирмената задлъжнялост би било да се прецизират и опростят правилата на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и/или фалит на длъжниците. Същото се отнася и за механизмите за принудително събиране на вземанията. На този фон промените, които значително намалиха тежестта на Записа на заповед (един от най-използваните методи за обезпечения на вземания между компаниите) влошиха допълнително ситуацията.
Тук е моментът да повдигна отново и въпроса за изготвяне на нормативна база за обявяване на неплатежоспособност и фалит на физическите лица. България остана една от малкото страни без такава нормативна възможност.
От друга страна приемам идеята подобно задължение да се вмени на държавата и общините (ако юридически е допустимо). Все пак техните бюджети са приходите от нашите данъци, а все по-голямото забавяне на плащанията от тях към бизнеса го натоварва и му вреди, а също така разклаща и доверието в системата. Та нали няма по-сигурен възложител и платец от държавата?
16:53 | 10.09.22 г.