Междуфирмената задлъжнялост и забавянето на плащанията от държавата и общините са основен проблем за финансовото управление на компаниите у нас. На 16 февруари 2011 г. Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
Проект за промяна на Търговския закон, внесен от депутата Пламен Орешарски и други депутати, предлага въвеждане на задължение кредиторът да изисква лихви за забава за всички плащания. В момента няма задължение за начисляване и плащане на лихви, а според Търговския закон лихви се дължат, ако не е уговорено друго.
Допитване на Investor.bg показа, че дори когато не е уговорено друго, а лихвата е дължима според договора, тя не се изисква от доставчика на стоката или услугата, с цел да се запази добро партньорство с клиента.
В този смисъл законодателят вероятно трябва да предвиди механизми за промяна на бизнес практиката в България, например чрез задължително осчетоводяване и облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на доходите от тези лихви по забавени плащания.
Например при вземания за 3 млн. лв. в срок от една година, дадена фирма ще има задължение да осчетоводи приходи от лихви за 306 хил. лв. (законовата лихва в момента е 10,2%) и ще трябва да плати данък печалба от 30,6 хил. лв., освен ако не е на загуба от дейността си. Съответно длъжникът ще отчете разходи за лихви в размер на 306 хил. лв. и ще дължи по-малък данък печалба, ако е на печалба.
Вносителите на законопроекта предлагат сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване законния срок за плащане максимално до 60 календарни дни.
Лихвата за забавяне не може да бъде по-малка от законната (основният лихвен процент плюс десет процентни пункта - ОЛП+10%) и не може да се изключва с договорно условие. Освен това кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв., както и обезщатение за други извършени разноски по събиране на вземането.
Предложените промени в Търговския закон имат за цел с използването на пазарни механизми да се създаде култура на плащане в срок, да се подобри ликвидността, конкурентоспособността и финансовото управление, да се нормализира и ускори стопанският оборот и да се повиши деловата активност.
В мотивите към законопроекта се обръща особено внимание на държавните органи в България, които носят особена отговорност, като с некоректните си действия и закъснения в плащането влияят негативно върху стопанския оборот. Забавянето на плащания от министерства, агенции и общини е станало финансово привлекателно заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие. Ето защо е необходима съществена промяна за равнопоставено третиране на държавните органи с останалите длъжници, а изключването на правото на начисляване на лихви и обезщетение за разноски по събиране винаги да се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба. В този смисъл, промените ще повлияят положително и за намаляване на междуфирмената задлъжнялост.
Вносителят на промените в Търговския закон иска и промяна в Закона за защита на конкуренцията, като вменява на Комисията за защита на конкуренцията задължението да следи за спазването на правилото за начисляване на лихва, а решението, с което се установява нарушение става изпълнително основание по смисъла на чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Ето и предлаганите промени в чл. 294
§ 1. В чл. 294 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание: „(2) Лихва за забава на плащане не може да се изключва с договорно условие. (3) Лихвата по ал. 2 е в размер не по-малък от законната лихва” 2. Досегашната ал. 2 става ал. 4 § 2. Създава се нов чл. 294а със следното съдържание: „Чл. 294а.(1) Кредиторът има право да начислява лихва за забава на плащане при изтичане на следните срокове: 1. тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или равностойно искане за плащане; 2. ако датата на получаване на фактурата или на равностойното искане за плащане е неизвестна, тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или на предоставяне на услугите; 3. ако длъжникът получи фактурата или равностойно искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет календарни дни след получаване на стоките или предоставяне на услугите; 4. ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжника получи фактурата или равностойно искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата дата (2) В обхвата на ал. 1 попадат и лицата по § 1, т. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (3) Сроковете по ал. 1 не могат да надвишават 60 календарни дни. (4) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2, когато лихвата стане дължима, кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв и на обезщетение за други извършени разноски по събирането. ” § 3. Създава се нов чл. 294б със следното съдържание: «чл. 294б. Разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и ал. 3 и чл. 294а се прилагат и по отношение на търговските сделки, по които страна са държавни и общински органи.»
19:03 | 12.09.22 г.