fallback

България е против общ европейски ДДС и срещу данъка върху финансовите транзакции

Страната ни подкрепя предложението на ЕК за финансовата рамка на Евросъюза в периода 2014-2020, като ще настоява за увеличение на средствата за кохезионна политика

17:59 | 21.09.11 г.
Автор - снимка
Създател

България не подкрепя въвеждането на нови данъци в Евросъюза, тъй като това ще доведе до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса. Това е позицията на страната ни по предложението на Еврокомисията за въвеждане на нови собствени ресурси – данък върху финансовите транзакции и нов ДДС-ресурс.

Това е позицията на Министерството на финансите във връзка със законодателни предложения на ЕК, които бяха оповестени в края на юни т. г. Докладът с позициите беше одобрен днес от парламентарната комисия по еврофондовете и беше представен от заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева, съобщи финансовото министерство.

Позицията на България е, че въвеждането на европейски данък върху финансовите транзакции, без да е постигнато съгласие за въвеждането му на глобално ниво, би застрашило конкурентоспособността на финансовите центрове в съюза. Такова съгласие на този етап не изглежда реалистично. Страната ни счита още, че с предложението за въвеждане на общ европейски ДДС се изземат национални функции по отношение на данъчното облагане.

България ще подкрепи предложението на ЕК за общия размер на следващата многогодишна финансова рамка (1 025 млрд. евро или 1,05% от брутния национален доход на ЕС).

В проекта за регламент за периода 2014-2020 г. се предлага и увеличение с близо 5% на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка до 2013 година. Страната ни определя предложението като амбициозно, но реалистично и подкрепя увеличението, тъй като то ще допринесе за изпълнението на новите приоритети на ЕС.

България подкрепя и предложението за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка, като през 2016 година ЕК ще представи оценка на изпълнението на финансовата рамка.

България ще настоява още за увеличение на средствата за кохезионната политика, с цел да се постигне балансирано и устойчиво развитие и избягване на развитие на две скорости на територията на ЕС. Ключови за България продължават да бъдат инвестициите в базисна инфраструктура.

Страната ни би подкрепила предложението на ЕК за нова категория на регионите с въвеждането на т. нар. „преходни региони” с брутен вътрешен продукт на глава от населението между 75% и 90% от средното за ЕС, с което ще се разшири обхватът на кохезионната политика до всички държави-членки. Това обаче не трябва да бъде за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони.

По отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) част от предложенията на ЕК предвиждат постепенно намаляване на дела на политиката в бюджета на ЕС до 2020 година, запазването на архитектурата на ОСП, както и обвързване на 30% от директните плащания с мерки за опазване на околната среда (т.нар. зелени инвестиции).

България е за справедлив подход за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията между равнищата на директна подкрепа, което ще създаде еднаква основа за конкуренция. Страната ни подкрепя въвеждането на „зелен” компонент в директните плащания по ОСП, но счита, че предложеният дял от 30 на сто е прекалено висок и следва на държавите-членки да бъде дадена възможност за гъвкавост сами да определят този процент.

Очаква се страната да подкрепи и предложението на ЕК за създаване на Инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Предлага се инструментът да финансира предварително определени приоритетни транспортни и енергийни проекти, както и проекти в областта на информационната и комуникационната инфраструктура.

България ще настоява с инструмента да се даде приоритет на свързването на Югоизточна с Централна и Западна Европа, както и да се изясни по какъв начин ще бъдат засегнати пакетите на отделните страни при използване на средства от кохезионния фонд. Страната ни ще постави сериозен акцент върху развитието и изграждането на подходяща енергийна инфраструктура, която да гарантира сигурността и разнообразието на енергийните доставки.

България ще подкрепи и предложението да се увеличи процентът на средствата за изпълнение на мерките, финансирани в областта на вътрешните работи, включително по фондовете „Миграция и убежище” и „Вътрешна сигурност”.

Приоритет за страната ни обаче е увеличението на средствата за контрол на външните граници и управлението на нелегалната миграция.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 01:53 | 07.09.22 г.
fallback