Президентът Георги Първанов споделя необходимостта страната ни да води предвидима, последователна и устойчива финансова политика,но не приема създаването на извънреден механизъм за гласуване на данъчните закони. Това съобщават от прессекретариата на президента след днешната среща с министъра на финансите Симеон Дянков по повод предлагания Пакт за финансова стабилност.
Държавният глава е подчертал, че исканата промяна за утвърждаване на данъчното законодателство ще влезе в противоречие с общите конституционни правила. Според президента по този начин остава впечатлението, че се отнема възможността за провеждане на политика от бъдещите правителства и тихомълком се решава един незавършил дебат за прогресивното подоходно облагане.
Недопустимо е данъчни закони, и то малка част от тях, както и гласуването на максималното равнище на бюджетния дефицит, да бъдат приемани от Народното събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители, т.е. с мнозинство, с което се изменя самата конституция, е позицията на Първанов.
Държавният глава категорично е изразил несъгласието си с исканите промени в Конституцията и призовава те да бъдат оттеглени. Той предлага фискалните правила, по които бъде постигнат обществен консенсус, да се запишат в Закона за устройството на държавния бюджет.
Според президента не е правилно на правителството да се определя таван на бюджетния дефицит под европейските изисквания. Причината е, че никой не може да предвиди за години напред дали променящата се макроикономическа реалност или форсмажорни обстоятелства няма да наложат нарушаване на горната граница на дефицита.
Подобна практика би лишила следващите правителства от възможността да провеждат адекватна и гъвкава финансова политика, която да отговаря на конкретните икономически и финансови възможности, смята президентът. Според него, по-важно е акцентът да бъде поставен върху качествения контрол и ефективността на държавните разходи, а не върху моментния им размер.
Президентът изразява опасения по предложението за ограничаване на размера на публичния сектор до 40% от брутния вътрешен продукт (БВП), имайки предвид ниската социално-икономическа база, от която тръгва България. Той смята, че ако такъв лимит бъде наложен, то следва да се предвиди възможност за допълнителни разходи за строго определени цели, като например ускорено усвояване на европейските средства, извършване на важни структурни реформи, постигане на целите в Националната програма за реформи и Конвергентната програма.
Държавният глава поставя въпроса защо липсва регламент за максималния размер в процент от БВП на държавния дълг. Той предлага със Закона за устройството на държавния бюджет да бъде въведено задължително минимално равнище на фискалния резерв.
„Няма да позволя един толкова важен проект като Пакта за финансова стабилност да стане разменна монета в предизборни кампании”, каза в коментар вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков след срещата си с президента Георги Първанов, съобщиха от финансовото ведомство.
Оттам посочват, че по време на срещата с държавния глава вицепремиерът е откроил Пакта за финансова стабилност като национален приоритет, който ще гарантира дългосрочна стабилност и предсказуемост. „Дългосрочната финансова стабилност е елемент и на националната сигурност“, смята Симеон Дянков.
Той е определил разговора с президента Първанов и неговия екип като „полезен и професионален“.
05:05 | 14.09.22 г.