Правата на гражданите, като потребители, не са защитени в достатъчна степен и често са нарушавани от кредитните институции. Това е установил омбудсманът Константин Пенчев, който е проучил подадени до него жалби и е констатирал проблеми, свързани с нормативната уредба и дейността на банките. В резултат той е изпратил препоръки до министъра на финансите Симеон Дянков и управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров, съобщават от институцията на обмбудсмана.
Основният проблем е едностранната промяна на лихвения процент от страна на банките и съдържането на неравноправни клаузи в общите им условия. В разпоредбите на Закона за кредитните институции липсва критерият „обективност” при промяна на лихвения процент.
Дава се възможност на банките да определят условията, при които може да се променя лихвата по кредити, без да спазват някакви установени критерии. По този начин няма възможност за контрол от страна на БНБ доколко условията, определени от банката, при които може да се променя лихвата, са обективни и оправдани или са средство за необосновано прехвърляне на определени рискове от кредитната институция на кредитополучателите, категоричен е омбудсманът.
Той напомня и за разпоредбите на Закона за защита на потребителите, според който „доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя”.
Липсата на критерии за условията, при които може да се променя лихвата и несъгласуваността на нормативната уредба, водят до различно тълкуване на задълженията на кредитните институции. Създават се предпоставки за нарушаване правата на потребителите.
„На практика се оказва, че законът позволява на банките да променят едностранно лихвените проценти, без критерии за условията на тази промяна и без контрол”, констатира омбудсманът. Това е нормативно позволено и в Закона за потребителския кредит.
Основен проблем е дефиницията на „референтен лихвен процент” – лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита. Съгласно закона, той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.
В писмото си Константин Пенчев пише, че с тази дефиниция отново се дава възможност на банката едностранно да променя лихвения процент, като избере опцията референтният лихвен процент да е индекс, изчисляван по определена от нея методология, която не подлежи на контрол и няма нормативно определени изисквания за включените в нея показатели.
Възможността да се променят едностранно договорите за кредит, без обективни критерии, поражда съмнение за противоконституционност, заявява Пенчев.
В писмото си той подкрепя приетия Закон за ограничаване на плащанията в брой, позволяващ плащането на задължения към бюджетни предприятия да се извършва чрез картови плащания на ПОС устройства, без гражданите да дължат банкови комисионни и такси. Пенчев е категоричен, че по този начин се решава проблемът с неприемливата практика банковите такси за транзакцията да надвишават самото плащане. Константин Пенчев настоява за максимално бързо прилагане на закона, за да не остане нормативната уредба само хубава идея.
09:48 | 10.09.22 г.