Необходимо е въвеждането на т.нар. фискален борд, с който да се ограничи увеличаването на бюджетния дефицит на страната. Около тази теза се обединиха при дискусия днес икономистите от групата Macro Watch – Георги Стойчев и Георги Ангелов (Институт „Отворено общество), Георги Ганев (Център за либерални стратегии), Лъчезар Богданов (Іndustry Watch), Георги Прохаски (Център за икономическо развитие), Димитър Чобанов (УНСС).
Икономистите не дадоха точно определение на „фискален борд“. От думите им се разбра, че се има предвид механизъм, подобен на валутния борд, но в областта на бюджетния дефицит и респективно фискалния резерв.
Според тях би трябвало да има точни стойности за размера, до който може да стигне бюджетния дефицит, които да се запишат в Конституцията. Същевременно да има и правила при какви обстоятелства може да се увеличава дефицитът. А също така да се регламентира колко и за какво да може да се харчи от фискалния резерв.
Според общото мнение на икономистите не е добре за икономиката на страната да има високи бюджетни дефицити от над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а трябва възможно най-бързо да се върнем към балансиран бюджет, като след няколко години отново се стигне до бюджетни излишъци.
Наличието на фискален борд ще гарантира удържането на бюджетния дефицит в рамките на нормите на ЕС и няма да позволява безконтролно харчене на фискалния резерв.
Лъчезар Богданов дори конкретизира, че ако фискалният резерв продължи да се харчи със същите темпове, до март-април 2011 г. той практически ще бъде изчерпан, т.е. ще останат почти само средствата на Сребърния фонд и резерва на НЗОК.
По думите му, ако се стигне до това положение, то правителството няма да има друг изход, освен да емитира държавен дълг на международните пазари, но той ще бъде скъп и неизгоден.
Икономистите припомниха, че правителството, в лицето на финансовия министър Симеон Дянков, за половин година е променило 4 пъти прогнозата си за бюджетния дефицит за 2010 г., като от балансиран бюджет се е стигнало до дефицит от 3,8% на начислена основа.
Това, наред с честите изявления на държавно ниво, че ще се вдигат данъци, въпреки че не е станало, създава несигурна обстановка за бизнеса и спъва инвестиционните намерения на чуждестранните инвеститори, посочи Георги Ангелов.
Георги Стойчев, от своя страна, заяви, че като се имат предвид предварителните прогнози на правителството, то в рамките на неговия мандат няма да има балансиран държавен бюджет и така отпада дори теоретичната възможност България да се присъедини към еврозоната при управлението на това правителство.
Икономистите смятат, че фискалният борд трябва законово да се регламентира чрез Конституцията на страната, за да не може въведените с него фискални правила да бъдат променяни от едно или друго политическо мнозинство на Народното събрание.
Беше даден пример в тази връзка, че в Германия законово е указано, че държавният бюджет трябва да бъде балансиран, като дефицит може да се допусне само при природни бедствия или друга извънредна ситуация, но със съгласието на огромно мнозинство от парламента.
Председателят на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски каза, че на практика в България през последните 12 години е имало негласен фискален борд в резултат на политически консенсус, който подкрепяше валутния борд. Според икономиста с лека ръка се излиза от този консенсус и е очевидно, че той трябва да бъде сложен в някакви по-твърди рамки.