Агенция „Пътна инфраструктура“ ще обжалва решенията на бившия министър на околната среда и водите Борислав Сандов, взети в последните му дни на поста, с които спира проекта за строеж на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. От АПИ уточняват, че това се отнася до лот 3.2.
От публикация на Сандов в социалните мрежи се разбира, че спирането на строителството се налага, защото Европейската комисия очаква да се направят нова оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) и нова Оценка за съвместимост с екологичната мрежа „Натура 2000“ на целия участък.
Бившият екоминистър посочва, че две от процедурите влизат в нарушение на европейските изисквания, защото „водят до липса на нов ОВОС и ОС и предопределят изпълнението на алтернативата, одобрена през 2017 година – тоест неспирането им би довело до пряко нарушаване на европейските директиви и на условията на ЕК и до последващи мерки от страна на ЕК спрямо България“.
Сандов е категоричен, че решението му няма да доведе до това България да трябва да връща пари на Брюксел заради неизпълнение на проекта по построяването на магистрала „Струма“.
Според АПИ обаче решението по ОВОС от 2017 г., с което е одобрено осъществяването на автомагистрала „Струма“ лот 3.2, е издадено от министъра на околната среда и водите по съответния законоустановен ред. От АПИ напомнят, че за участъка лот 3.2 на АМ „Струма“, с решение по ОВОС от 2017 г., е одобрен вариант „Източен вариант Г10.50“, според който дясното платно в посока Кулата да е по съществуващия път в дефилето, който ще се рехабилитира, а лявото платно в посока София да е в източна посока от дефилето.
Решаващо предимство на „Източен вариант Г10.50“ е еднопосочното движение на превозни средства, което съществено ще намали трафика в дефилето и риска от инциденти, аргументират се от АПИ.
От пътната агенция уверяват, че предприетите мерки за опазване на човешкия живот, както и на животински видове в района ще подобрят значително настоящата ситуация. Според експертите на АПИ друго предимство на този вариант е значителната гъвкавост при експлоатацията на участъка, каквато в момента липсва.
В случай на инциденти, аварии, природни бедствия или други събития, засягащи едното платно, движението ще може да бъде веднага пренасочено по другото. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на институциите, както и ще намали затрудненията и забавянията на трафика през това време, обясняват от АПИ.
В защита на позицията си от АПИ напомнят, че в становище на МОСВ за съгласуване на екологичната оценка на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., по която трябва да се изпълнява инфраструктурния обект, са определени мерки и условия при прилагането на програмата за проекта лот 3.2 на АМ „Струма“.
Условията изискват извършването на допълнителна оценка на алтернативите и възможностите за строителството на две трасета на лот 3.2 на АМ „Струма“ – Г 10.50 и Г20, включително по отношение на специфичните природозащитни цели и мерките за защитените зони „Кресна - Илинденци“ и „Кресна“ при стриктно изпълнение на препоръките на Европейската комисия.
За да се направи тази допълнителна оценка, целите на двете защитени зони, засегнати от проекта, трябва да се определят и приемат от МОСВ. От пътната агенция потвърждават, че повече от две години те обаче не са одобрени от екоминистерството и това възпрепятства АПИ да направи допълнителен анализ, за да се отговори на препоръките на Европейската комисия по апликационната форма на проекта.
Не може да се изпълнят и ангажиментите, поети пред ЕК за изпълнение на мерките за запазване на биоразнообразието предвид решението на МОСВ от 1 август 2022 г., коментират от АПИ.
От там обръщат внимание на изискването на Европейската комисия, посочено в писмото от 27 юли, че на практика определянето на специфичните консервационни цели за засегнатите от проекта защитени зони е основното, което България следва да направи. След като целите бъдат определени и приети, едва тогава трябва да се ревизира оценката за съвместимост на проекта спрямо тях.