Разпокъсаността на земята, малките по размер обработваеми парцели и липсата на напояване затрудняват развитието на модерно и ефективно земеделие, създават несигурност и трудности пред дългосрочните инвестиции в отрасъла. Тези ключови проблеми обсъждаха участниците в проведена днес кръгла маса на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“. Форумът беше организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по повод 15-годишнината от учредяването на асоциацията.
За справянето с тези и други проблеми е необходимо изготвянето на изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения в партньорство между законодателната и изпълнителната власт, неправителствения сектор и с подкрепата на академичните и научни среди, стана ясно ще в дискусиите.
По време на конференцията се коментира още, че все по-ясно изразени са климатичните промени. Недостатъчни са предпоставките за устойчивото използване на земеделските земи, което е задължително условие за внедряването и практикуването на съвременни форми на земеделие, като алтернатива на конвенционалния тип, практикуван масово в момента; недостатъчна е и защитата на неприкосновеността на частната собственост. Не на последно място, прекъсната е връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор в аграрния сектор и, като цяло – науката не се очертава като държавен приоритет, стана още ясно.
В хода на дискусията участниците очертаха няколко приоритета за развитието на земеделието в България:
- Да се създадат и приложат краткосрочни, средносрочни и дългосрочни държавни политики и програми за развитието на земеделието и поземлените отношения, в частност – на базата на анализи, прогнозиране и планиране.
- Неправителствените (браншови) организации в земеделието само обединени по браншови, продуктов или функционален признак, както и на национално ниво под формата на Национална земеделска камара могат да бъдат представителен партньор на законодателната и изпълнителната власт в България, да защитават успешно правата и интересите на своите членове през призмата на обществения интерес и да бъдат равнопоставени партньори на своите европейски колеги. В този контекст, държавата трябва да създаде предпоставки и правила, чрез които да стимулира обединението на неправителствения сектор, а на следващ етап – да осигури средства, с които да обезпечи административната самостоятелност на Националната земеделска камара.
- Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели.
- Необходими са мерки за повишаване на защитата на неприкосновената частна собственост, вкл. недопускането кражбата на имоти, неправомерното и/или без правно основание ползване, справедливото обезщетяване от страна на държавата на собствениците при отчуждаване и др.
- По отношение на хидромелиорацията, необходимо е спешно да се установи състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения и да се пристъпи към проектиране и изграждане на нова и възстановяване и модернизиране на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост). Също така, необходимо е да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
- Науката да бъде изведена като държавен приоритет, като се увеличат значително публичните разходи за научно-изследователска и развойна дейност в областта на аграрните науки и осезаемо да се увеличи заплащането на труда на учените и преподавателите в университетите. По този начин ще се увеличи привлекателността на научния сектор и ще се предотврати загубата на съществуващия научен капацитет и приемствеността. Ще бъде улеснено привличането на млади изследователи и учени. Необходимо е, също така, да се реализират политики и стимули за възстановяване на връзката между науката и висшето образование с бизнеса и неправителствения сектор.
„Ще вземем предвид градивните критики и ще продължим диалога. Относно законодателната дейност - основите не са поставени по най-добрия начин още през 90-те години. Изоставаме с подготвените законодателни промени и ще се опитваме да наваксаме. Поели сме много силен ангажимент - подобряване и осъвременяване на Закона за браншовите организации, като увеличим обхвата, за да имаме партньори, с които да търсим правилните решения“, каза зам.-министърът на земеделието Стефан Бурджев.
В изказването си пред участниците в кръглата маса председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков подчерта, че мисията на БАСЗЗ е, в партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, с науката и неправителствения сектор от земеделския бранш, да подпомогне развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Той също така изрази надежда доходите на българските фермери да догонят и да се изравнят с тези на колегите им от старите страни членки на Европейския съюз, както и на базата на групирането на земеделските земи да се повиши производителността им, респективно – добавената им стойност.
14:02 | 14.09.22 г.