България може да приеме еврото през 2024 г., но трябва да се направят промени в над 100 закона, включително и в закона за БНБ. Това каза финансовият министър Асен Василев по време на блиц контрол в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. "Основният въпрос сега за нас е да приемем належащите промени в тези закони. Следователно без участието на парламента не може да стане прилагането на Националния план за въвеждане на еврото", каза той. нас.
Относно доклада на ЕЦБ от вчера и новината, че Хърватия отговаря на критериите от Маастрихт, Василев коментира, че страната изкуствено е занижила дефицита си, което е известно и на Европейската централна банка.
Въпреки че в доклада на ЕЦБ се посочва, че огромният проблем за влизането на България в еврозоната остава инфлацията и донякъде дефицитът (според ЕЦБ ценовите равнища ще останат високи в дългосрочен план, бел. ред.), финансовият министър посочи, че според регулатора 1 януари 2024 г. е срок, който ние можем да постигнем.
„Основният въпрос е да си променим законодателството, така че да отговаряме институционално, което е изцяло в наши ръце. Да, вторият въпрос е свързан с инфлацията и дали ще изпълним инфлационните критерии", посочи Василев.
Според него в България инфлацията се движи изпреварващо спрямо другите страни в ЕС, защото енергията и храните са с по-голям дял в потребителската кошница, отколкото в другите европейски държави.
"Ние виждаме, че при енергията инфлацията вече е овладяна, а поскъпването на храните също е почти овладяно. Имаме вторични ефекти при облеклата, обувките и транспорта, но се надяваме в следващите месеци и там да овладеем инфлацията. Освен това във втората половина на годината ще мерим поскъпването от по-висока база", обясни финансовият министър.
Той подчерта, че държавата не може да намали ефекта от инфлацията, привнесена през горивата.
"Цената на природния газ по съществуващите договори се вдигна за една година четири пъти. Няма бюджет в света, който да издържи на подобен натиск", подчерта министърът.
Той припомни, че за цената на електроенергията се прилага компенсационна схема, цената на тока за бизнеса е същата като септември миналата година, а за домакинствата тя е без промяна от юли 2021 г. „Ние сме страната с най-ниските акцизни ставки на горивата, не са повишавани данъците, освен това е ограничен и монополният натиск”, обясни Василев.
По време на дискусията той анонсира, че следващата седмица актуализацията на бюджета ще бъде внесена в Народното събрание.
Относно осигуреността на България с природен газ министърът на финансите отбеляза, че страната ни не е спирала да купува природен газ.
„Всъщност „Газпром“ спря да подава синьо гориво, като ни върна 50 млн. евро, които ние бяхме платили. А природният газ беше спрян с 24-часово предупреждение от „Газпром“, подчерта министърът.
Той бе категоричен, че България не купува руски газ и в момента той идва по тръбопровод от Азербайджан. Ползваме и втечнен газ от САЩ.
Василев коментира още, че договорът с „Газпром“ не е прекратен и все още е в сила.
„И в момента „Булгаргаз“ редовно си кореспондира с руската компания доставчик за изпълнението на договора, както е бил подписан. Този контракт с „Газпром“ изтича на 31 декември 2022 г.“, обясни той на депутатите.
По думите му в парламентарната енергийна комисия се обсъжда преразпределение на печалбите на енергийните компании за компенсиране на високите цени на електроенергията, но от бюджета не се предвижда да се използват суми за тази цел. „Ако се наложи, то ще се използват буфери в бюджета“, обясни Василев.
Финансовият министър се похвали, че бюджетното салдо в края на май е положително в размер на 570 млн. лв. За сравнение, за същия период на миналата година имаше дефицит от 140,6 млн. лева, отчете той пред депутатите.
Според Василев основният растеж на приходите за петмесечието идва от корпоративния данък – повишението е с 24% на годишна база. При данъка от физическите лица има по-слаб растеж заради това, че много българи са се възползвали от данъчен кредит за младите семейства.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) се очаква да бъдат в размер на 22,75 млрд. лв. (39,7% от годишния разчет) и нарастват с 2,28 млрд. лв. (11,1%) на годишна база. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват, докато постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близко до отчетените за същия период на миналата година. Разходите по консолидираната фискална програма (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към май нарастват. Те са в размер на 22,18 млрд. лв. (35,1% от годишния разчет). Похарчените средства по КФП преди година бяха на стойност 20,62 млрд. лева.
Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на май от централния бюджет, възлиза на 672 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
10:36 | 13.09.22 г.