fallback

Експерт: Нерадостна тенденция е да се теглят бързи кредити заради намалели доходи

Повече са изискванията към крайните кредитополучатели, особено при жилищните заеми, посочи Мария Петкова от Асоциацията на кредитните посредници в България

22:33 | 23.05.22 г. 1

Нерадостна е тенденцията при бързите кредити да се теглят средства за дупки в бюджета на домакинствата, свързани с увеличение на битови сметки и донякъде намаляване на доходите. Този коментар за кредитирането и поведението на потребителите направи в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Мария Петкова, зам.-председател на Асоциацията на кредитните посредници в България.

Тя потвърди и друга тенденция при лихвените проценти, особено при жилищните кредити, които в България се покачват, но с много бавен темп, паралелно с действията на Европейската централна банка.

Петкова смята, че увеличението в обема на бързите заеми на тримесечна база се свързва логично с ускорената инфлация в двуцифрен размер и войната Украйна, но посочи, че другите причини са свързани с рисковия профил на клиентите.

"Ако има влошаване на доходите и клиентът не отговаря на изискването на банка, той би трябвало тогава да се обръща към институции за бързи кредити, но по мои наблюдения не само хора, които не отговарят на изискванията на банките, се обръщат към тези институции. Това вероятно се дължи на впечатлението, че само те могат да отпуснат заем в кратък срок. Това не е така. Има и банки, които могат да реагират за два дни при потребителско кредитиране и доста бързо при жилищно", заяви зам.-председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България. 

Що се отнася до ръста на бързите кредити, използвани от фирмите, Петкова посочи, че това отново би могло да се свърже с невъзможността тези бизнеси да отговорят на изискванията на банките.

"Бързите кредити се отпускат по-либерално от гледна точка на изисквания към клиента за сметка на по-високата цена", обясни тя. "Вероятно това са стартъпи, които не могат да докажат други доходи, не могат да покажат други съдлъжници, които банките биха изискали. От друга страна, тук има недостиг на средства при бизнесите, които търсят вероятно оборотни средства и такива, които да покрият временен недостиг."

В матуритетната структура преобладават заемите над пет години. Относно предимствата и недостатъците при теглене на кредит от дружествата, специализирани в кредитиране, Мария Петкова уточни, че бързите кредити са т.нар. мостови кредити, които временно финансират някакви потребности на бизнеса или на домакинствата.

"Ако в краткосрочен план не отговаряме на изискванията на банката, нормално е да потърсим институция с бърз кредит, но само краткосрочно – от няколко месеца до година. След това трябва да се обърнем отново към банка. Изключително скъпо е дългосрочното обслужване на кредити към небанкова институция", заяви тя.

Според Мария Петкова увеличението на лошите бързи кредити на тримесечна база, въпреки намалението в сравнение с година по-рано, се дължи на намаляването на доходите на потребителите, които предпочитат първо да обслужат битовите си сметки и да си осигурят стоки от първа необходимост, отколкото да погасят заема си.

По думите ѝ, ако продължи, тенденцията за увеличение на просрочията, които се наблюдават при бързите кредити, може би ще се разпространи и в цялата банкова система. „Не мисля, че това ще се случи, освен ако не се сбъднат сценариите за задълбочаване на криза и намаляване на доходи“, прогнозира Петкова.

Тя потвърди, че вече се усещат малко повече изисквания към крайните кредитополучатели, особено при жилищните кредити. „Изискванията за самоучастие се увеличават, което е "нормално, защото логиката на банката е, че колкото по-голямо е самоучастието, толкова по-голяма е вероятността клиентът да обслужи кредита си", аргументира се зам.-председателят на Асоциацията на кредитните посредници в България.   Според Петкова тенденцията е лихвените проценти в България да се покачват, особено по жилищните кредити, но тя очаква темповете да са ниски и да не се усети толкова осезаемо от потребителите. Тя предположи, че това ще е свързано с увеличаването на лихвите от ЕЦБ, защото „едно подобно самостоятелно действие от страна на българските банки не е вероятно“.

Защо българските банки не бързат да вдигат лихвите? Помага ли инфлацията на кредитополучателите? Какви рискове и възможности крият т.нар. "кредити до заплата"? Очаква ли се отдръпване от кредитирането, ако лихвите се покачат?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:51 | 14.09.22 г.
fallback