Дигитализацията на здравеопазването ще направи системата прозрачна, ще подобри управлението на процесите, ще оптимизира публичните разходи и ще донесе практически ползи за всички участници от пациента през медицинските специалисти до държавата, която формира здравната политика. Този извод обедини всички участници в конференцията „Дигитално здраве“, организирана от в. „Капитал“.
„Дигитализацията е следващата стъпка към ново качество на здравните услуги“, каза д-р Антон Тонев, председател на здравната комисия в парламента.
„По-доброто управление на публичните ресурси в здравеопазването ще бъде много по-лесно и ефективно с въвеждането на електронните средства“, каза Тонев и допълни, че общата цел е „всеки един лев, инвестиран в здраве, да води до здраве, а не толкова до печалба“. Той съобщи още, че предстои стартът на национален кол център, който ще подпомага по-бързото възприемане на нововъведенията в системата.
„Прозрачността включва да имаме данни – надеждни, навременни, чрез които да познаваме процесите и да ги управляваме по-добре, каза проф. Асена Сербезова, министър на здравеопазването. Тя очерта ползите за всички групи участници в здравната система. Една от основните е повишено доверие в системата.
Поетапно до август електронното здравно досие ще обхване всички дейности от извънболничната до болничната помощ и всеки здравноосигурен ще може да проверява резултати от изследвания, назначена терапия, да ползва електронната рецепта и др. Срокът за общественото обсъждане на проекта за Наредба за Националната здравна информационна система (НЗИС) изтече, предстои и нейното въвеждане, уточни Сербезова.
Каква е ролята на НЗОК в процеса на дигитализация на здравните услуги обясни проф. Петко Салчев, управител на Националната здравноосигурителна каса.
„Медицината изпревари здравеопазването – в нея навлизат масово дигитални решения, докато процесите в здравеопазването не са дигитализирани. Преди 21 г. бе създадена първата стратегия за електронно здравеопазване у нас и оттогава бе направено много, днес се предава много информация в НЗОК по електронен път“, каза проф. Салчев. Само управление и анализиране на данните обаче не е достатъчно, в бъдеще трябва да се помисли и за т.нар. интелигентни системи за съветване на здравните професионалисти и на лекарите. „Големият обем от новости трябва да бъде предоставен на човека, който трябва да вземе решение за здравето и живота на пациента“, каза проф. Салчев.
По темата „Дигитализацията в сектора - възможни решения“ говори д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз. Той акцентира върху необходимостта въвеждането на всяка нова технология „да бъде предшествано от добра комуникация, която да промени нагласите“. Всички изброени ползи трябва да достигнат като информация до здравните специалисти.
„Дигитализация в лекарствоснабдяването - предизвикателства, решения и ползи“ еб темата на маг. фарм. Анжела Мизова, зам.-председател на Българския фармацевтичен съюз. Тя очерта налични проблеми в достъпа на пациентите до лекарства, както и въпроси, поставяни от фармацевтите. „Надбавките за аптеките върху лекарствените продукти, отпускани от НЗОК, у нас са най-малки. Аптеките са здравни заведения, но са третирани като обикновени търговски обекти“, каза Мизова. По отношение на подобряване достъпа на пациентите до дефицитни лекарства тя постави въпроса за достъп на аптеките до системата за лекарствена информация.
За някои технически параметри и нивото на сигурността на НЗИС говори Божидар Божанов, министър на електронното управление. „Процесът трябва да бъде сигурен, за да има доверие в системата. В НЗИС има сигурно криптиране на данните, има и одитна следа кой е влизал и с каква цел – това е много силен механизъм за пресичане на злоупотреби. Матрицата на достъпа се обсъжда сега – не всеки медицински специалист трябва да има достъп до всички данни“, каза министър Божанов.
Той обясни, че чрез електронизацията пресичането на злоупотребите ще бъде много улеснено. Контролът от страна на гражданите ще бъде масовизиран чрез изпращане на електронно известяване към пациента за всяко действие в електронното му здравно досие, каза още Божанов. „Без електронизация на здравната система от край до край, и то в структуриран вид, правещ анализ, много по-трудно правим здравна политика. Трябва да имаме адекватни данни и пълната картина“, заключи той.
Борис Костадинов, зам. директор „Софтуерни интеграции“ в „Информационно обслужване“ даде примери за редица софтуерни решения в здравеопазването.
„Сега в здравеопазването има много видове софтуерни продукти, които обслужват лаборатории, лекари и др., като всяка съхранява данни по различен начин. НЗИС се явява като хъб, който дава възможност на всички участници да се интегрират само веднъж – така различните софтуери ще могат да се свържат в една система и да обменят данни. Създава се екосистема, където частният бизнес ще може да работи заедно с държавата, а не взаимно да си пречат“, обясни Костадинов.
„Системата е факт, работи успешно вече 1,5 г. и се развива динамично. Досега е минала през 9 основни версии и има над 30 надграждащи версии. Има над 330 функционалности, които се увеличават“, каза той.
Костадинов демонстрира за първи път публично възможностите на новото мобилно приложение „Е-здраве“, с което пациентът ще може да влиза в електронното си здравно досие. „Скоро ще бъде обявена кампания за публично тестване и всеки ще може да допринесе за подобряването и разширението на приложението“, обяви той. Документът предоставя данни за кръвна група, алергии – с възможност за докладване и от лекар, и от самия пациент, хронични заболявания и др. Записан е и телефонът на личния лекар.
„НЗИС записва всяко действие, което се извършва с пациентското досие и ако пациентът забележи нещо нередно, може да се обърне към институциите за проверка“, каза Костадинов. В досието може да се види информация за всеки извършен преглед, издадени направления, предписана терапия, лекарства, които се отпускат по НЗОК и др. Съдържат се и COVID ваксинациите, както и всички останали имунизации.