Броят на българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., е нараснал с 5,7% спрямо предишната година. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали дружества. Това се посочва в годишното проучване на „Кофас“ за несъстоятелността на фирмите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).
Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще дадат отражение в по-висок процент несъстоятелност и през 2022 година, се посочва още в доклада. В него е записано също, че докато в другите държави има намаление, в България броят на фирмите с проблеми расте.
Експертите сочат, че тенденциите в областта на несъстоятелността в Централна и Източна Европа са подложени на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията. „През 2020 г. растежът в региона спадна с 4% след пропорционално увеличение от 4% през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия до -0,1% в Литва. Въпреки това бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г. благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи намаления са регистрирани в Литва и Латвия (с -50,3% и -34,2%), както и Словакия (-25,8%)“, пише в доклада.
От друга страна, броят на българските предприятия, обявили несъстоятелност, продължава да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г.
Въпреки това експертите очакват увеличение на броя на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката. За анализирания период (2019 – 2021 г.) икономическата ситуация в страната отбеляза значителна динамика: от икономика, силно стимулирано от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании, пише още в документа.
Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,50%), строителство и недвижими имоти (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50%), облекла (6,59%). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.
От друга страна се наблюдават сектори, които бележат устойчиво развитие въпреки COVID вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домакински уреди (0,39%), инструменти за измерване и прецизност (0,39%), алкохолни напитки (0,39%).
Koгaтo cтaвa дyмa зa фaĸтopи, ĸoитo влияят въpxy тeндeнциитe, тpябвa дa ce пoдчepтae, чe пpoцeдypaтa пo нecъcтoятeлнocт в Бългapия тpaдициoннo e бaвнa и тoвa изĸpивявa cтaтиcтиĸaтa. Πoдoбнo нa ocтaнaлитe иĸoнoмиĸи в EC в Бългapия cъщo нaблюдaвaмe „зoмби“ eфeĸтa oт дъpжaвнoтo финaнcиpaнe, ĸoeтo пoддъpжa дpyжecтвaтa нa „изĸycтвeнo дишaнe“, коментира Румен Шиков, риск мениджър в Кофас България, цитиран в прессъобщение от компанията.
B мoмeнтa гeoпoлитичecĸoтo нaпpeжeниe ce yвeличaвa зaeднo c вoлaтилнocттa нa цeнитe нa ocнoвни пpoдyĸти ĸaтo пeтpoл, гaз и eлeĸтpoeнepгия. Toвa cъc cигypнocт щe oĸaжe влияниe въpxy oцeнĸитe ни зa cлeдвaщaтa гoдинa, допълва още той.