Планиране на земеделието в България за няколко години напред е невъзможно в сегашната ситуация. Проблемите не са от вчера, по време на пандемията стана по-трудно, а със започването на войната трудностите пред земеделците съвсем се задълбочиха, след като основен вносител на суровини – торове, машини, препарати, семена и горива, е Русия. Повишаването на цените обезсмисля и отпусканата държавна субсидия от 30 лева за декар, която не е променяна от десет години насам. Този коментар по БНР направи Кирчо Шарков, председател на земеделска кооперация „Сеяч” в село Царевци, която се занимава с растениевъдство и животновъдство.
Той уточни, че тогава с въпросните 30 лева земеделецът е успявал да покрие част от разходите за тор и гориво, а сега субсидията не може да покрие дори и една трета от цената за тор.
„Най-фрапиращо е увеличението на цената на торовете, която е скочила между четири и пет пъти, което означава, че около 25% от разходите на земеделеца ще отидат за торове“, посочи Кирчо Шарков.
Земеделецът пресметна, че себестойността за един килограм на декар ще се увеличи с между 70 и 100%. За да се справи в тази ситуация, той разкри, че е задържал зърно от реколта 2021 до по-късно и е взел по-добра цена, но това не може да компенсира направените разходи, които по-рано са стигали до 150 лева на декар, а сега отиват над 300 лева.
Кирчо Шарков смята, че дори да се запазят цените, ще има недостиг на зърно и очаква, че цената на пшеницата ще е около 600 лева за тон, но не се нае да прогнозира докъде ще стигнат цените на хляба и фуражите. Той напомни, че вече има цена от 400 евро за пшеница на пазара, което означава, че тя може да стигне и 800 лева за тон.
Земеделецът не се нае да каже каква ще е бъдещата реколта и напомни, че тя зависи и от капризите на природата. Шарков се надява на селскостопанска политика от регулаторните органи, които да компенсират земеделците, заради недостатъчните субсидии.
Шарков обработва 12 500 декара земя в община Аврен – основни култури са пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Отглежда и около 400 глави българско черношарено говедо, като няма намерение да се отказва от тях, макар да знае, че ако закрие животновъдството, ще си помогне в земеделието.