Покачването на лихвите в отговор на засилващата се инфлация е необходимо и вече се случва в развитите страни. Това обаче неминуемо ще се отрази на кредитирането, ще го затрудни. В този смисъл е много важна комуникацията с централните банки и е добре да бъдем наясно, че няма да е лесно – нито тази година, нито следващата. Това коментира по време на кръгла маса с български журналисти управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Тя добави, че покачването на лихвите само по себе си не е достатъчно в борбата с инфлацията.
„Не можем да си затворим очите пред нуждата паричната политика да се насочи към мерки като намаляване изкупуването на активи от централните банки и повишаване на лихвените проценти. Това ще създаде проблем, защото ще усложни обслужването на кредити в страни и компании с високо дългово бреме. В това направление най-важното е да се комуникира правилно от страна на централните банки какви стъпки ще коригират“, каза Георгиева.
Относно мерките тя обясни още, че трябва добре да разбираме какви са причините за поскъпването. „Два основни фактора влияят. Пандемията, защото се прекъсват каналите за доставки, а и има сигнали, че в Китай се ускорява заболеваемостта, което значи, че пандемията не е приключила. В страните които по-бързо се възстановиха от кризата, породена от COVID 19, търсенето рязко се увеличи, а предлагането не успя да отговори на това. Втория фактор е войната, която доведе до високи цени на суровините и металите. Това е опасно, защото няма предсказуемост“, каза Георгиева.
От думите ѝ стана ясно още, че миналата седмица е имало разговор във Вашингтон с участието на Георгиева и централните банкери на САЩ и еврозоната, по време на който е станало ясно, че очакванията са в края на 2022 г. инфлацията в еврозоната да е поне четири пъти над целевите 2%.
„Това, което е видно към момента, е, че храните и енергията имат огромно влияние в структурата за формиране на тази инфлация. Ако извадим тези два елемента, инфлацията за годината излиза около 2,9%, което не е невъзможно за управление от ЕЦБ“, обясни Кристалина Георгиева.
Според нея българската икономика е показала устойчивост при поредица от сътресения и се е възстановила миналата година, въпреки политическата несигурност и пандемията.
„Близостта с военния конфликт обаче ще има последици и за България“, каза още директорът на МВФ. Това означава, че когато паричната политика в еврозоната тръгне към затягане, това ще се усети и в България от бизнеса и домакинствата, предупреди тя.
Тази година страната ни ще отбележи икономически растеж от 3%, прогнозира Кристалина Георгиева, като посочи, че инфлацията е сериозен проблем, както у нас, така и в глобален мащаб. Тя отбеляза още, че страната ни е твърде зависима от руския газ.
Въпреки негативните сценарии, директорът на МВФ вижда надежда. „Има решения и съм обнадеждена, че се търси многообхватен подход, търсят се много канали за намиране на тези отговори", каза Георгиева,
„Притеснява ни, че още не сме видели вторични ефекти. Цените тласкат заплатите нагоре, заплатите карат цените да се покачват и така вървим по възходяща спирала. (...) Ако фрагментацията (раздробяването на света на икономически блокове и групи - бел.ред.) се окаже факт, това ще попречи на овладяването на спиралата. Тогава следва най-големият риск - очакванията за инфлация да излязат от контрола на паричните политики и сами по себе си да станат фактор. Не сме още на този етап, далече сме от това", обясни още тя.
На въпрос доколко е възможна стагфлация в определени държави, Георгиева заяви, че за страни, които все още не са се възстановили напълно икономически от пандемията и имат сериозен проблем като вносители на суровини и вносители на храни – да, ще има. „За тези страни се появява опасността от нисък растеж и висока инфлация", каза тя.
Войната в Украйна
Според Георгиева най-голямата трагедия от войната е, че тя предизвиква дълбока рецесия. Тя е категорична, че най-тежките последици от войната и от санкциите са за Русия и Украйна. В сравнение с тези две държави последиците в страните от ЕС не са толкова дълбоки. „Коренът на всички тези последици е войната, която Русия започна. Затова най-добрият изход е войната да спре, санкциите са последици от войната“, обобщи директорът на МВФ и сподели какво е направил МВФ за Украйна до момента и какво ще направи оттук нататък.
„Отпуснати са 1,5 млрд. долара спешно финансиране на Украйна, открита е специална сметка за държавите, които искат да финансират украинците. Фондът готви и много подкрепа за силно засегнати от войната държави, като Молдова например, която има 2 милиона жители и вече 400 хил. бежанци. В световен план се очаква сериозен риск от криза с храни, а най-малко 26 държави ще се окажат през тази година в много тежко състояние. Заделени са 700 млрд. долара в подкрепа на държавите, засегнати от войната, а 40 млрд. долара са осигурени за фонд за страните, които са заинтересовани за помощ за климатичните промени“, каза Кристалина Георгиева. „В света в който живеем трябва да намерим пътя да работим заедно“, добави тя и призова страните-партньори на Украйна да предоставят безвъзмездно или нисколихвено финансиране на страната.