Намаляване на скоростта по магистралите в България на 130 км/ч предвижда проект

Намаляване на скоростта по магистралите в България на 130 км/ч и значителен скок на глобите за редица пътни нарушения предвижда публикуваният за обществено обсъждане нов проект на Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В проекта се прецизират ограниченията на максимално разрешената скорост за движение в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път. Цели се намаляване на максимално разрешената скорост за движение по автомагистрала на 130 км/ч. Освен това се предвижда съответни ограничения на скоростта за категории А1, А2 (мотоциклети с понижена мощност и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg), В1 - четириколесни превозни средства /без тези от категория L6e/ с маса без товар не повече от 400 kg /категория L7e/), С1, С1Е, D1 и D1E (превозни средства за превоз на товари и пътници).

В мотивите към поекта се посочва, че с изключение на Германия, където по по-голямата част от автомагистралната мрежа има единствено препоръчителна максимална скорост от 130 км/ч, в останалата част на Европа единствено в Полша (освен в България) има максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч. С цел намаляване и ограничаване тежестта на пътнотранспортния травматизъм по автомагистралната мрежа в много от страните тази скорост е 130 км/ч, а в някои е дори 120 км/ч. В цяла Европа продължава тенденцията за понижаването ѝ, включително и до 100 км/ч, пише още в мотивите.

В България в периода от 2010 до 2021 г. по автомагистрали са загинали 529 души. С увеличаването на максимално допустимата скорост на 140 км/ч през 2012 г. и разширяването на автомагистралната мрежа в страната броят на загиналите по тези пътища като дял от всички загинали се увеличава от 3-5% на 9-10%. През 2021 г. трагичният пътен инцидент с автобус, възникнал на АМ „Струма“, повиши този дял до 13%, допълва се в документа.

Новият закон регламентира подробно стойностите на максимално разрешената скорост за движение в населено място, извън населено място, автомагистрала и скоростен път за различните категории, към които спадат управляваните от водачите моторни превозни средства.

Въвеждат се нормативни изисквания и регламентация на нарушение на средна скорост, като за място на нарушението при установяване на превишаване на средната скорост се счита участъкът от пътя, за който е установено нарушението. Когато участъкът от пътя, за който е установено превишаване на средната скорост, попада в административно-териториалния район на няколко административни области, компетентен орган за установяване на нарушението и налагане на наказанието за превишаване на средната скорост е директорът на структурата на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е довършено нарушението. Предвижда се нарушения за средна скорост да могат да бъдат установявани от органите по чл. 165, чрез техническите средства на електронната система.

Предлага се промяна в размера на налаганите наказания както по отношение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, така и по отношение на наказанието глоба, като се фиксира техният размер. Освен това в проекта се предвижда налаганите наказания за пътни нарушения да бъдат актуализирани при съобразяване с промените на средната брутна работна заплата в страната през изминалите години.

Въвеждат се и разпоредби, регламентиращи по-строги санкции за лицата, които извършват „системно" тежки нарушения - три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Налице е необходимост да се въздейства по-ефективно върху лица системно извършващи тежки нарушения, които не се повлияват от вече наложените им наказания и изграждат чувство за безнаказаност, мотивират се вносителите.

Заложено е и условие за извършване на преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство да са заплатени глобите по влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове за нарушения на ЗДвП, извършени с представеното за преглед превозно средство.

Регламентира се нов ред за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, фишове и електронни фишове. Целта на тази промяна е осигуряване на необходимата бързина и своевременност при осъществяването на административнонаказателната отговорност за нарушения на правилата за движение по пътищата. 

Освен това се разширяват способите и се улесняват процедурите по съобщаване и връчване на издадените фишове, електронни фишове. Цели се да се създаде възможност фишове, електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на МВР, да се връчват както лично на нарушителя срещу подпис от контролните органи, така и от други служители на МВР и от служители на административните органи при осъществяване на административно обслужване по смисъла на Закона за администрацията.

Също така връчването следва да може да се извършва и с препоръчано писмо с обратна разписка, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, както и по електронен път чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.

Предлага се отпадане на изискванията за носене при управление на МПС от водача на контролен талон, знак за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и удостоверение за преминат годишен технически преглед.

Предлага се и отпадане на задължението за поставяне на стикер към знака за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Със законопроекта се цели повишаване на безопасността на движението по пътищата, подобряване ефективността и ефикасността на контролната дейност, ограничаване на усещането за безнаказаност в нарушителите на правилата за движението по пътищата.

Проектът на ЗДвП е публикуван днес на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на МВР за срок от 30 дни.