Рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство отчита проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч” на политическите нагласи на българите. Според изследването, проведено в периода 8-14 април, тази тенденция се е задълбочила още повече след публичните раздори между коалиционните партньори. Преобладаващо песимистични са очакванията на гражданите, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи – борбата с корупцията и съдебната реформа.
Оценка на правителството
Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета „Петков“ за периода февруари - април 2022 г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.
Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Одобрението към правителството доминира единствено при симпатизантите на партия „Продължаваме промяната“ (70%). Сред привържениците на „Демократична България“ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%. Подкрепата за кабинета сред симпатизантите на Слави Трифонов е едва 25% като резултат от бурното противопоставяне между „Има такъв народ“ и останалите формации в коалицията при избора на управител на БНБ и разплащането на пътните ремонти.
Противоречията вътре в коалицията и личностните битки допълнително ерозират високата начална подкрепа за правителството. Резултатът от това е, че 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на кабинета да овладее текущите кризи. Правителството продължава да разполага с кредит на доверие основно по отношение на заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията; 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация; 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката; 20% - в реализирането на съдебна реформа.
Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за спора със Северна Македония, заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче – едва 10%, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.
За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и, като резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията. А този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората, констатират социолозите.
Електорални нагласи и доверие в партийни лидери
По отношение на електоралните нагласи на българите социолозите отчитат, че подкрепата за управляващите партии се разколебава, симпатизантите на ГЕРБ се консолидират, налице е и мобилизация на радикален вот.
ГЕРБ излиза с около 3 процентни пункта преднина пред „Продължаваме промяната“ с 21,7% от решилите да гласуват за партията на Бойко Борисов в анкетата на „Алфа Рисърч“.
Основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация на бившите управляващи. Макар да остава един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19,1% от пълнолетните българи, отчитат социолозите на Боряна Димитрова.
На второ място е „Продължаваме промяната“ с 18,4%. Това е отлив от 6 пр. пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22,5%). Въпреки тази негативна тенденция, той остава най-одобряван сред партийните лидери.
С 10,2% подкрепа е БСП на трета позиция. Социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът им Корнелия Нинова – одобрението на 18,3% от българите.
Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9,4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17,3%).
ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7,6% подкрепа, а лидерът на партията Мустафа Карадайъ разполага с одобрението на 9,4% от избирателите в страната.
По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са „Демократична България“. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6,7%, а доверието във водачите на десницата варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15,8%, Владислав Панев – 8,5%, Атанас Атанасов – 7,1%.
Подкрепата за „Има такъв народ“ спада с 2,1 пр. пункта в сравнение с февруари и към момента е 4,5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13,5% от българите.
Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа – 8,9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили; други 12,6% са готови да гласуват, но не са решили коя формация ще подкрепят. Към момента не се очертава радикално различна управленска алтернатива. Но един хипотетичен бъдещ вот може да произведе доста различно от сега регистрираното съотношение на силите.
Войната в Украйна
46% от сънародниците ни следят ежедневно и с подробности новините за военните действия в Украйна, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо. Едва 16% не проявяват интерес.
Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин.
След спада до 32% в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.
Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху геополитическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.
22:23 | 13.09.22 г.