МВФ: През 2022 г. икономическият растеж на България ще бъде около 3%

През 2022 г. икономическият растеж на България ще бъде около 3%, а инфлацията ще достигне двуцифрени стойности. Рисковете биха могли да влошат перспективите, поради по-силни странични ефекти от войната в Украйна, повторно засилване на заболяемостта от COVID-19, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия. Това се посочва в изявление, цитирано от БТА, на екипът на Международния валутен фонд (МВФ), който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април и беше ръководен от Жан-Франсоа Дофан.

Според фонда фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да отговори на нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва проинфлационен натиск.

Банковият сектор е добре капитализиран, но предвид неблагоприятната среда финансовата политика трябва да остане бдителна, твърдят от МВФ и допълват, че политиките трябва да адресират дългогодишните структурни предизвикателства, особено във връзка с повишаването на жизнения стандарт, намаляване на неравенствата и подкрепа на зеления преход. В контекста на евентуалното присъединяване на България към еврозоната, политиките, които подпомагат сближаването на доходите с партньорите от ЕС, са от изключителна важност, твърдят от МВФ.

Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля в тези области. Подкрепяме съсредоточаването на усилия на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията, заявиха от екипа на МВФ. 

Българската икономика показа устойчивост, преминавайки през поредица от шокове, става ясно още от изявлението.

От фонда обаче подчертават, че войната в Украйна внезапно помрачи перспективите пред страната ни и значително увеличи несигурността. „Икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите, като едновременно с това трябва да се подкрепят и бежанците. Високата енергийна зависимост от Русия представлява сериозна уязвимост. От друга страна, финансовият сектор има много малка пряка експозиция към Русия или Украйна. Предвид бързото развитие на събитията, е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната“, посочват още от МВФ.

Според доклада на мисията фискалната политика трябва да бъде гъвкава предвид голямата несигурност, но вече се очертават някои препоръчителни промени, които могат да се приемат с преразглеждането на бюджета в средата на годината. „Въз основа на нашите макроикономически предположения, бюджетът за 2022 г., приет през февруари, ще доведе до фискален дефицит от около 3% от БВП на касова основа, който е сходен с дефицита от миналата година.

Тази политика постига добър баланс между подкрепата за възстановяването предвид отрицателното въздействие на войната в Украйна и стремежа да не се подхранва инфлацията. Ще бъде необходимо да се приложи гъвкав подход при планираното преразглеждане на бюджета в средата на годината, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално разхлабване на фискална позиция в по-голяма степен от планираното към момента, което ще позволи и ниското ниво на публичния дълг“, посочват още от МВФ.

Фондът приветства преориентацията на настоящия бюджет към повече публични инвестиции, но предупреждава, че мащабът на планираното увеличение спрямо миналата година може да не отговаря на капацитета за усвояване на средствата и стартирането на новите проекти може да се наложи да се стане поетапно.

Жан-Франсоа Дофан посочва още, че увеличенията на пенсиите и ad hoc добавките върху пенсиите са помогнали за поддържането на доходите на пенсионерите по време на пандемията, но разходите за тях допълнително оказват натиск върху пенсионната система, която и без това е в структурен дефицит. Цялостният преглед на пенсионната система би спомогнал за разработването на реформи, насочени както към нейната устойчивост, така и към осигуряването на адекватно ниво на пенсиите.

Желателно е в средносрочен план да се планира фискална консолидация, като тя трябва да бъде придружена от реформи както в приходната част, така и по отношение на управлението на разходите, категорични са от МВФ. От фонда коментират, че временното намаляване на ставките на ДДС за избрани стоки и услуги, въведено като мярка за подкрепа в условия на COVID-19, трябва да бъде преустановено, тъй като то няма целеви характер и е регресивно.

„Банковият сектор остава добре капитализиран, ликвиден и печеливш. Кредитът за домакинствата понастоящем нараства с бързи темпове, воден от жилищното ипотечно кредитиране, докато фирменото кредитиране остава подтиснато. БНБ реагира правилно, като отмени свързаните с COVID макропруденциални мерки и обяви постепенно увеличаване на антицикличните капиталови буфери“, пише още в изявлението на МВФ.