Властите обмислят варианти за инфлационна индексация на пенсиите от 1 юли. Индексацията ще трябва да компенсира спирането на Covid добавката, която пенсионерите ще получават до 30 юни. Това каза по БНТ министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков.
Увеличение на пенсиите по швейцарското правило (предвидено от 1 юли, бел. ред.) няма да компенсира отпадането на Covid добавката. Затова сега властите търсят други механизми.
Предвидената индексация на пенсиите от 1 юли е 6%, което не покрива Covid добавката.
Сред разглежданите възможности са към пенсиите да се добави твърда сума под формата на антиинфлационна добавка, пенсиите да се увеличат с процент, равен на сбора на инфлацията и ръста на средноосигурителния доход или да се пристъпи към индексация на два етапа - например, по швейцарското правило и последващо осъвременяване.
Изборът на вариант зависи от изчисленията на специално създадена за целта работна група. Окончателното решение ще бъде взето от Народното събрание. Министърът на труда и социалната политика обаче е категоричен, че след отпадането на Covid добавките пенсионерите няма да получават по-малко средства.
На 30 юни спира плащането на добавката заради пандемията от 60 лева. "Хората приеха тази добавка като част от пенсията и не можем да си позволим те да получават по-малко", каза министърът.
"Няма да ги изненадаме неприятно. Може да ги изненадаме само приятно. Светът е в криза, не само в България има инфлация. Аз съм съгласен с твърденията, че подобно наливане в пенсиите провокира инфлация, но аз не мога да се съглася, че за да не провокираме инфлацията, трябва да оставим хората гладни", каза Гьоков. Той подчерта, че това ще е временно решение, като е нужно преизчисляване на пенсиите.
От днес (15 април) започва изплащането на великденската добавка към пенсиите от 70 лв. Тя ще бъде изплатена на всички пенсионери независимо от размера, който получават. Половината от пенсионерите у нас - около един милион души разчитат на минимална пенсия, добави социалният министър.
Министерството на труда и социалната политика не приема замразяването на размера на минималната работна заплата, заложено в средносрочната тригодишна рамка, изготвена от Министерството на финансите. "Тази рамка се актуализира на всеки три месеца. Аз съм сигурен, че заложеното там е изчислявано преди войната в Украйна и не е отчетена тежестта на събитията", каза Георги Гьоков.
Гьоков посочи, че решението за диференцирана работна заплата по области и сектори има много предимства, но повече недостатъци. Той допълни, че и в момента има минимални осигурителни прагове, разделени в девет сектора. По думите му с колективни трудови договори също може да се промени минималната работна заплата и на места това се прави.
В отговор на въпрос той посочи, че в България има минимална часова ставка и законови възможности за почасово заплащане и гъвкаво работно време, но в страната няма традиции в тази посока.
Той допълни, че е възможно от първи юли да има увеличение на заплатите на социалните работници.