Нов доклад за България: Корупция, проблеми в съдебната система и полицейско насилие

Полицейско насилие, в това число произволни арести, сериозни проблеми със съдената система, ограничения върху свободата на словото, корупция, етническа и полова дискриминация, както и насилие срещу деца отчита нов доклад на Държавния департамент на САЩ относно спазването на човешките права в България през 2021 г.

Според документа в България се наблюдава злоупотреба с пълномощия от страна на полицията, особено при протестни граждански инициативи, както и нарушаване на свободата на словото, включително и чрез натиск и заплахи срещу журналисти, а също и корпоративен и политически натиск върху медиите. Налице са „сериозни корупционни практики“, нетолерантност и дискриминация спрямо ромите, както и насилие или заплахи срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, куиър и интерсексуални лица, се уточнява в доклада.

Въпреки това, според проучването, българските власти са предприели стъпки за преследване и наказание на служители, които са извършили нарушения на човешките права или са участвали в корупционни практики макар действията на властите да са „недостатъчни“. Безнаказаността на подобни престъпления остава проблем, изтъква изследването.

По отношение на проведените през миналата година парламентарни и президентски избори държавният департамент на САЩ посочва, че Централната избирателна комисия (ЦИК) на страната не е докладвала за сериозни нередности по време на отделните избори. Въпреки това „международните и местни наблюдатели“ отбелязват някои недостатъци в тази връзка. 

Във връзка със злоупотребата с човешките права чрез унижаващи практики и наказания САЩ се позовават на съобщения на Български хелзинкски комитет (БХК), според които надзирателите в затвора в Дебелт малтретират затворниците. Според проучванеto през февруари административният съд в Благоевград се е произнесъл в полза на бивша затворничка, която обвинява ръководството на затвора в Сливен, че извършва претърсвания преди и след всяко хранене, успявайки да осъди администрацията на затвора да плати обезщетение от 700 лв. плюс лихва. Според БХК присъденото обезщетение е много по-малко от исканите от ищеца 20 000 лв. и отбеляза, че е налице тенденция през последните няколко години съдилищата рутинно да присъждат много по-малки обезщетения за злоупотреби от поисканите.

Според БХК полицията безнаказано малтретира физически задържаните в арестите, като тази практика е широко разпространена в страната. Неправителствената организация се позовава на собствено проучване, според което една трета от задържаните в полицейски участък в Бургас се оплакват от физическо насилие, включително чрез токов удар. Целта на подобни изтезания е да се извлече информация.

През ноември Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията заяви, че последното му периодично посещение през октомври в България е установило „неуспеха“ на властите да се справят с недостатъците и да изпълнят препоръки относно лечението, условията и правните гаранции на пациенти с психични разстройства и на такива, настанени в институции за социални грижи. Комитетът отбелязват множество случаи на „физическо малтретиране на настанени в домове за социални грижи и пациенти с психиатрични разстройства от страна на персонала“, незаконно използване на методи на „изолация и механично ограничаване“, „ужасяващо ниво на хигиена“, „напълно небрежни грижи” и „крайно недостатъчен” персонал, изтъква докладът.

От държавния департамент на САЩ припомнят, че в България полицията може да задържи дадено лице след предварителна заповед. Това лице може да прекара до 24 часа в арест без обвинение, като прокурорът може да позволи задържането му за още 72 часа. За по-дълго задържане е необходимо разрешение от съда. 

Припомня се, че през юли Върховният административен съд постанови, че разпоредбите в правилата за полицейска регистрация, позволяващи на полицията да получи съдебна заповед за снимане, снемане на пръстови отпечатъци и ДНК проби от лица, обвинени в престъпление, са противоконституционни. В решението се посочва, че съдилищата обикновено одобряват такива искания без преразглеждане и без възможност на засегнатото лице да се защитава или да обжалва решението. Върховният административен съд поиска от Конституционния съд да отмени разпоредбите. Към декември делото остава висящо, се посочва в проучването.

В доклада още се изтъква, че българската конституция предвижда правото на всяко лице за справедлив и публичен съдебен процес. Според правозащитни организации обаче законът предлага ниски стандарти за справедлив процес, създавайки възможности за нарушаване на процесуалните права на адвокатите и обвиняемите.

Припомня се, че през октомври Конституционният съд се произнесе в полза на жалбата на Oмбудсмана и обяви за противоконституционни разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс, които влязоха в сила на 1 юли и позволиха на съдилищата да решават мерки за неотклонение с виртуално участие на подсъдимите. Омбудсманът оспори разпоредбите през юни, заявявайки, че те нарушават правата на обвиняемите да се защитават адекватно.

Според проучването в България не са известни политически затворници или задържани по политически причини.

От друга страна налице са съобщения за злоупотреба на правителството по отношение на произволна или незаконна дейност, свързана с поверителността, семейството и дома. През септември специална комисия към Народното събрание установи, че властите са разпоредили подслушване и наблюдение на най-малко 934 лица, включително политици, магистрати и журналисти, по време на антиправителствените протести през 2020 г. През юли, по време на разследванията на комисията, прокуратурата отрече каквито и да било незаконни действия, признавайки, че е използвала технически методи в текущото разследване за държавен преврат. През септември Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) заяви, че проверката му е установила, че поне двама участници в протеста са били обект на незаконно подслушване, включително един политик. 

Условия на работа и живот

Законът предвижда национална минимална заплата за всички сектори на икономиката, която е по-висока от официалната линия на бедност, определена от правителството. През август властите промениха методологията за определяне на официалната линия на бедност, което доведе до 12% увеличение на оценката за 2022 г. През май Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че 23,8% от населението живее под прага на бедността, се посочва в доклада.

Министерството на труда и социалната политика отговаря за прилагането както на минималната работна заплата, така и на стандартната работна седмица, се посочва в доклада. Инспекторите по труда имаха правомощията да извършват внезапни проверки и да инициират санкции, но броят на инспекторите е недостатъчен, за да наложи спазването на изискванията, изтъкват от държавния департамент на САЩ.

По отношение на безопасните условия по време на работа, проучването показва, че  като цяло правителството прилага ефективно законите за безопасност при работа, като наказанията за нарушения са съизмерими с тези на други подобни закони. Най-много нарушения има в строителния сектор, както и в търговията на дребно, общественото хранене, растениевъдството, животновъдството и лова.

Във връзка с неформалния сектор правната защита и правителствените проверки в България не обхващат работниците от тази част на икономиката, която според НСИ представлява 21 процента от националния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2019 г. Според проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, публикувано през февруари делът на недекларирания труд в страната намалява с 41,4% спрямо предходните 10 години. По време на двумесечното извънредно положение, свързано с ограничаването на разпространението на COVID-19 през 2020 г., правителството позволи на работодателите да приложат метод на дистанционна работа за своите служители и им позволи да принудят работниците да използват половината от натрупания си годишен отпуск.