fallback

Бежанците ще са здравноосигурени, търсят се пари

Размерът на здравноосигурителната вноска ще определя с акт на Министерския съвет, решиха депутатите след двучасови дебати в пленарна зала

15:11 | 31.03.22 г. 10

Лицата със статут на предоставена временна закрила трябва да са задължително здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване. По този начин ще се създаде правна възможност бежанците да ползват пълния обхват медицинска помощ, заплащана от Здравната каса, посочват в мотивите си вносителите с председател на здравната комисия в парламента Антон Тонев (ПГ "Продължаваме Промяната") и група народни представители.

Засега обаче не е уточнено какво ще е финансирането, като вносителите уточняват, че то ще се уреди с акт на Министерския съвет. Осигуровките ще се отнасят както за украински, така и за български граждани, идващи от Украйна, а по време на дебата в парламента стана ясно, че от промяната в закона ще може да се възползват всички бежанци – включително руски и сирийски граждани.

В момента бежанците имат право само на спешна помощ, но не така стои въпросът с доболничната и болничната помощ и отпускането на лекарства.

Размерът на здравноосигурителната вноска, лицата, които ще я плащат, както и източниците за финансиране ще се определят с акт на Министерския съвет. Мерките ще важат за времето на статута по временна закрила, който по правилата на Европейската комисия е една година, с възможност за удължаване до шест месеца.

След два часа и половина дискусия откъде ще дойдат парите за здравните вноски на бежанците, законопроектът бе подкрепен от 156 депутати от ПП, БСП, ИТН и ДБ. Шестима от "Възраждане" бяха против, а 12 от ДПС се въздържаха. ГЕРБ се разделиха - 34 подкрепиха законопроекта, а 16 гласуваха "въздържал се", предаде БТА.

„Този законопроект е дискриминационен“, коментира Елена Гунчева от "Възраждане", която смята, че мотивите към проекта са за бежанците от Украйна. Тя съобщи, че между двете четения ще внесат предложение привилегиите да важат и за български граждани.

В отговор Антон Тонев напомни, че по инициатива на българския премиер Кирил Петков в ЕС се обсъжда създаването на фонд, който да компенсира страните с големи разходи покрай бежанците. Според него разходите за здраве може да бъдат покрити от него.

"В най-лошия случай, когато минат над 200 хиляди бежанци и всички получат статут на закрила, максималната сума, която може да натовари бюджета, е 54 млн.", каза Тонев. И допълни, че в момента около 10% от оставащите в България получават статут.

„Не сме против подкрепата за украинските бежанци, но идеята не е изчистена, не е ясно откъде ще идват парите, върху какъв доход ще се осигуряват тези хора, откога започват и докога продължават техните здравноосигурителни права“, разкритикува проекта доц. Хасан Адемов от ДПС. Той сметна, че след като всеки българин има право на 880 лева на година за здраве, при 100 хил. бежанци това прави 88 млн. "Макар и прогнозни, тези пари трябваше да бъдат предвидени и разписани някъде, откъде ще бъдат източниците на финансиране“, коментира депутатът.

Да се направи фонд и да се ползват средствата, предвидени в бюджета за хуманитарна помощ за Украйна, поиска пък проф. Асен Балтов от ГЕРБ.

Искрен Митев от „Продължаваме промяната“ посочи, че ще бъдат използвани и изостанали средства от стари програмни периоди и оперативни програми, които Европейската комисия е позволила да бъдат пренасочени.

Ивайло Христов от "Има такъв народ" подчерта, че в цялата история на България никога не е имало случай, когато народът ни да не е помогнал на нуждаещите се. "Смятам, че между първо и второ четене ще стане ясно откъде ще дойдат парите", заяви той и добави, че ИТН застава зад предлаганите промени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:54 | 13.09.22 г.
fallback