Банките в България едва ли ще последват ястребите в повишаването на лихвите

През последните месеци няколко големи централни банки предприеха първата крачка към затягането на паричната си политика в опит да озаптят рекордната инфлация, която по всяка вероятност ще продължи да се ускорява. Сред ятото ястреби* се откроиха Федералният резерв на САЩ, който повиши лихвите за пръв път от 2018 г., и Английската централна банка (АЦБ), която започна първата серия от лихвени увеличения от 2004 г. насам.

Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ), която до момента бе обект на критики заради твърде оптимистичните си прогнози и забавената реакция, ускори темпа на прекратяване на покупките на облигации, а в последните седмици представителите на европейския регулатор започнаха и да намекват за възможни лихвени повишения. Банките у нас обаче едва ли ще последват ятото ястреби в посоката на озаптяване на инфлацията.

Висока ликвидност, ниски лихви и много кредити

Висока ликвидност, ниски лихви и много кредити - така може да бъде описан кредитният пазар у нас през последните няколко години. Немалко представители на сектора многократно изтъкваха през годините, че банките у нас са високоликвидни и имат заделени средства.

При избухването на пандемията от коронавирус през пролетта на 2020 г. банкерите заявиха, че финансовите институции са подготвени. Малко след това бе въведен банковият мораториум, който позволи на потребителите - особено на тези, заети в секторите, засегнати от затварянията, проблемите със снабдителните вериги и противоепидемичните мерки - да отложат своите вноски, като по този начин кредитният им рейтинг остана непокътнат.

В началото на март тази година, малко след като избухна конфликтът в Украйна, управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че "БНБ и банковият сектор са готови да реагират адекватно на това предизвикателство".

"През последните години изградихме сериозен капацитет за работа на сектора в кризисни ситуации", увери Радев, като допълни, че банковият ни сектор е изолиран откъм "преки рискове, произтичащи от войната в Украйна" заради липсата на руски банки у нас.

В същото време кредитирането у нас продължава да бъде активно, подпомогнато от рекордно ниските лихви - тенденция, която се запазва и в началото на 2022 г.

Последните данни на БНБ показаха, че в първите два месеца на 2022 г. лихвите по заеми за домакинства са продължили да намаляват. Към края на февруари средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се е понижил с 59 процентни пункта (пр. п.) до 7,77%. Ипотеките са поевтинели с 0,02 пр. п. до 2,60%.

Освен това намаление е имало и в годишния процент на разходите (ГПР), като за потребителските заеми показателят е намалял с 0,61 пр. п. до 8,21%, а при жилищните кредити - с 0,04 пр. п. до 2,84%.

Затова и не е изненадващо, че обемът на изтеглените кредити е продължил да нараства - както при потребителските, така и при ипотечните заеми.

Това се обяснява с факта, че за средностатистическия българин предпочитана инвестиция е тази, при която активите са видими - златни монети, недвижими имоти.

„Малко хора инвестират в нещо, различно от това, което могат да пипнат и да видят“, коментира за Investor.bg директорът „Частно банкиране“ в Тексим банк Васил Вълков, като посочи, че тези възгледи може да се променят, но не знае колко бързо ще стане това.

Обемът на новия бизнес по потребителските левови заеми се е увеличил през февруари за един месец с 18,7% (95,9 млн. лв.) до 608,7 млн. лв. Увеличението при жилищните левови кредити е било в размер на 11,3% (44,7 млн. лв.) до 439,9 млн. лв.

"Активността на кредитния пазар продължава да е висока от началото на годината", коментира пред Investor.bg кредитният консултант Тихомир Тошев, според когото тя е най-висока в сегмента на ипотечното кредитиране.

На този етап привидно няма причина финансовите институции да повишават лихвите, тъй като имат средства в излишък, а потребителите ги търсят. Безспорно силното кредитиране подпомага потребителската активност в момент, в който несигурността, предизвикана от войната в Украйна, нараства и застрашава едва започналото икономическо възстановяване.

По думите на Тошев в последните седмици две търговски банки у нас допълнително са занижили лихвите по ипотечните заеми.

"Засега не виждам отражение на случващото се върху условията за кредитиране", заяви експертът.

В същото време икономическата теория предполага, че повече пари в икономиката водят до по-висока инфлация, а ниските лихви, които стимулират търсенето на заеми, правят точно това в момент, когато покачването на цените достигна рекордни равнища в редица страни по света.

Потребителските цени в САЩ са се увеличили до нов 40-годишен връх през февруари, а инфлацията вероятно ще се ускори още повече през следващите месеци, тъй като войната на Русия срещу Украйна вдига цените на суровия петрол и други суровини.

Годишната инфлация в Обединеното кралство се е равнявала на 6,2% през февруари, достигайки най-високото равнище от март 1992 г., докато ценовият натиск върху домакинствата и компаниите е продължил да се увеличава.

Аутсайдерът в тази ситуация е Япония, където Японската централна банка (ЯЦБ) полага усилия, за да ускори инфлацията до целевото равнище от 2%. Икономическата ситуация там обаче е далеч по-различна, тъй като японските потребители са чувствителни към ценови изменения и знаейки това, компаниите са внимателни при прехврълянето на разходите върху клиентите.

Данните за инфлацията в японската столица, които се приемат като водещ показател за инфлацията в страната, показаха, че индексът на потребителските цени в Токио, извън тези на прясната храна, е нараснал с 0,8% на годишна база през март, което е било най-бързият темп на растеж от декември 2019 г. Въпреки достигнатия връх нивото на показателя все още е под целта. 

В същото време редица представители на японския регулатор заявиха, че очакват инфлацията да доближи целта заради поскъпването на енергията - процес, който силно ще се отрази на Япония, която е бедна на суровини.