Бисер Петков: Част от ръста на минималната заплата вече е изконсумиран от инфлацията

Планираното увеличение на минималната работна заплата от 1 април до 710 лв. отчасти вече е изконсумирано от ускоряващата се инфлация, заяви пред bTV бившият социален министър Бисер Петков.

„Предполагам, че темата за минималната работна заплата, за нейното определяне и актуализации ще присъства и по-нататък през годината и това ще се налага от по-високите темпове на инфлация, които наблюдаваме, в сравнение с предходни периоди, когато обикновено актуализацията на минималната работна заплата ставаше година за година. Сега тя става 710 лв., но този ръст от 9,2% спрямо сегашното ѝ ниво, вероятно до някаква степен вече е изконсумиран от инфлацията. Независимо от всички фактори, които влияят върху размера на минималната работна заплата, преди всичко тя трябва да покрива разходите за живот на най-нископлатените работници“, коментира Петков. 

Това са инструментите на държавата – да влияе върху политиката на доходите и ние виждаме, че освен минималната работна заплата, другият актуален въпрос, който се обсъжда, е свързан с базата за определяне на социалните помощи, на социалните трансфери, за която има предложение да се обвърже с линията на бедност, изтъква бившият социален министър.

„Това са механизмите, с които държавата може да влияе. Разбира се, другите са в сферата на тристранния диалог – разговорите със синдикати и работодатели по отношение на колективното трудово договаряне и повишаването на доходите“, посочва още Петков.

Според него на настоящия етап едва ли е възможно да се осигури минимална работна заплата от 840 лв., защото тя представлява бюджетен параметър, така че вероятно въпросът ще се обсъжда в рамките на заявената актуализация на бюджета от средата на годината.

„Какъв да бъде размерът на минималната работна заплата е много стар спор и той непрекъснато се възобновява“, изтъква Петков, добавяйки: „За съжаление, нямаме точен механизъм за определянето ѝ. Все пак има насока, която дава проекта за европейска директива за минимални адекватни доходи и адекватна минимална работна заплата и той е по отношение на връзката със средната работна заплата, независимо дали е медианна средна или обща средна. Обикновено пропорциите са 50-60% спрямо медианната средна заплата. Това е препоръка, насока – всяка една страна, според тази проектодиректива, трябва да определи ясни критерии, които да спазва при определянето на минималната работна заплата“.

Той припомни, че България преди три години ратифицира Конвенция 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата.

„Макар че това е стара конвенция, тя в същата посока дава насоките, спрямо които трябва да се обвърже минималната работна заплата“, изтъква Петков.

На въпрос дали ще се увеличи броят на работещите бедни в България – през 2021 г. страната ни заема второ място по този показател (с близо 43%) – бившият социален министър заяви, че ако минималната работна заплата не следва темпа на инфлация, не покрива този темп, вероятно ще се увеличи делът на работещите бедни. „Поради това казах, че темата за минималната работна заплата ще присъства през годината, т.е. няма да приключи с тази актуализация, която влиза в сила от 1 април“, изтъкна Петков.

Той коментира и темата за обвързването на социалните помощи с линията на бедност, която е планирано да се случи през 2023 г.

„Обвързването на достъпа и размера на социалните помощи с линията на бедност е стъпка в правилната посока и то идва в отговор на многогодишни препоръки от страна на Европейската комисия (ЕК) към България, а сега изпълнението им вече е условие за стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост… Очаква се да бъде увеличен броят на хората, които ще получават социални помощи и това е закономерно, защото в България делът на хората, които живеят в бедност, се увеличава. Ролята на социалните трансфери е именно да борят бедността. И това, което на практика се наблюдава през последните 10-15 години е, че броят на лицата, които получават месечни социални помощи, се сви няколко пъти и то основно в резултат на това, че сегашният достъп и размер на социалните помощи са обвързани с един разчетен показател – казва се гарантиран минимален доход, който няма икономическа субстанция. Последната му актуализация беше 2018 г., а преди това 9 или 10 години не беше променян. А това, на практика, води до изоставане на размера на социалните помощи, а оттам – свиване на хората, които имат право да ги получават“, подчертава Петков.

Той дава пример с дете сирак, което е на възраст до 16 години, или което учи за средно образование – то получава 115% от този гарантиран минимален доход, или 82,5 лв. месечно. Ако това дете има някакви доходи – изважда се разликата и се изплаща тази разлика.

Петков не се наема да каже с абсолютна точност как ще изглеждат нещата след промяната в тази област, заявявайки, че предстои да се уреди този въпрос по-подробно в правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

„Във всички случаи помощите ще бъдат по-големи, но според мен това е само първа стъпка. Целите на правителството в областта на социалната закрила трябва да бъдат много по-амбициозни и свързани с една мащабна реформа“, подчертава Петков.

Той обърна внимание и на линията на бедност в България, която към момента се определя на 451 лв.

„За разлика от гарантирания минимален доход, при линията на бедност има обвързване и ежегодно се актуализира по една методология. Така че тя трябва да отразява промените в цената на живота“, посочи бившият социален министър.

По отношение на пенсиите Петков заяви, че не е запознат с намеренията на правителството и какво ще се случи след 1 юли, когато ще бъде спряна т.нар. COVID добавка.

„Ясно е, че предвидената актуализация в бюджета на всички пенсии от 1 юли от 6,1%, при голяма част от тези пенсии, няма как да се компенсира загубата на сегашните плащания. Правилният подход трябва да бъде по посока на преизчисляване, актуализация, увеличаване на всички пенсии, а не само на минималния размер на пенсиите, което основно се правеше през последните години“, коментира Петков.

Относно темата за т.нар. паневропейски пенсии Петков заяви, че в България съществува разработен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване за мерки за прилагане на този регламент.

„Целта е да има повече конкуренция, да има повече доверие в пенсионното осигуряване. Да се насърчи допълнителното пенсионно осигуряване. И този паневропейски пенсионен продукт трябва да бъде по-прозрачен, по-сигурен и по-евтин за потребителите, защото се ограничава размерът на разходите“, коментира още Петков.