Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще пренасочи над 60 млн. лв., спестени европейски средства, за подкрепа на местните власти за кризата с бежанците от Украйна. Това съобщи заместник-министърът Деляна Иванова на 20-тото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.
Средствата ще се използват по новия инструмент на Европейската комисия „Действие на сближаване за бежанците в Европа – CARE“. Той ще е в помощ на държавите членки, а целта е да посрещат предизвикателствата от войната в Украйна. Бюджетът му ще се формира от спестени средства по оперативни програми и от неизпълнени до момента европроекти.
„След COVID пандемията имаме нова криза – последиците от войната в Украйна. България е една от страните, които приемат бежанци. Искам да изразя подкрепата на ЕК. Желанието ни е да работим с държавите членки, така че неизползвани средства и тези, които няма да бъдат усвоени до края на програмния период, да бъдат пренасочени в подкрепа на бежанци и най-вече на местните власти, които ги приемат. Целта е с тях да се преодоляват трудностите, които държавите членки изпитват на национално, регионално и местно ниво“, обясни София Алвес – директор в Главна дирекция „Регионална и градска политика“ в ЕК.
Това означа, че ако са спестени средства или не са изпълнени проекти по някаква причина, свободният ресурс да се събере заедно и да получи приоритет за използване в настоящата ситуация.
Според предварителната оценка на ЕК необходимият финансов ресурс е около 10 млрд. евро за тази и следващата година. От тях през настоящата година ще бъдат заделени около 9 млрд. евро, а през 2023 г. - 1 млрд. евро.
С тези средства държавите членки могат да покрият само допустими разходи по грижи за бежанците от Украйна, като подобряване на местата за временно настаняване, изхранване, предоставяне на средства за оцеляване и др. До юни се очаква броят на бежанци да достигне 4 млн. души. Разрешените разходи ще бъдат окончателно одобрени след обсъждане на новия инструмент с всички национални власти на ЕС.
„Около 32 млн. лв. спестени средства от ОПРР могат да бъдат насочени към новия инструмент CARE и евентуално още 30 млн. лв. от средствата по React EU“, съобщи Иванова, която е и ръководител на Управляващия орган на оперативната програма.
Заместник-министърът счита, че няма риск от загуба на средства към края на 2022 г.
До момента са реализирани 79 проекта за образователна инфраструктура и 216 за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради. Завършените проекти за градска среда в големите общини са 36, а за подпомагане на процеса на деинституционализация на деца и възрастни са сключени 64 договора. За обновяване и модернизация на пътна инфраструктура са финализирани 24 договора.
По ОПРР 2014-2020 са сключени 761 договора за предоставяне на безвъзмездна помощ. От тях 293 са в процес на реализация, а изпълнението на останалите 468 е приключило. Почти 62% от проектите са с верифицирани и разплатени разходи, изброи резултатите Иванова.
Тя представи и ефекта от инвестициите по ОПРР върху основните макроикономически показатели в страната. В резултат на тях брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,6%, частните инвестиции – с 1,4%, а вносът се е увеличил с 0,7%.
Отчетено беше, че за новия програмен период пред Управляващия орган и на национално ниво стоят сериозни предизвикателства, свързани с прилагането на новия регионален подход. Това са интегрираните териториални инвестиции и инвестициите от Фонда за справедлив преход, който е приоритетен по отношение на климатично неутрална икономика и насочен към регионите, които следва да работят за „зелена“ икономика.
09:57 | 13.09.22 г.