Депутати се опасяват от санкции заради сливането на жп дружествата в мегакомпания

Депутатите от парламентарната комисия по транспорт се опасяват, че европейските власти могат да санкционират България заради сливането на държавните жп дружества в една мегакомпания, което се очаква да се случи през есента.

На изслушване на зам.-министъра Илия Илиев, който е с ресор железопътен сектор, в комисията народните представители и представители на синдикалните организации членове на комисията и на синдикатите се обединиха около мнението, че е необходимо да видят подробни разчети за планираната реформа.

Председателят на комисията Борислав Гуцанов от БСП коментира, че реформата няма да е нито лесна, нито бърза, както Министерството на транспорта и съобщенията очаква. Той посочи, че не може вече втора седмица ведомството да не показва конкретните данни от анализа, на който стъпват предложените промени, и поиска от Илиев да представи числата на следващото заседание на комисията.

Георги Свиленски от БСП също допълни, че такава реформа вероятно няма да е възможно да се случи само за един правителствен мандат. Той призова да се направи  общ план с парламентарните групи и представители на сектора.

Необходима ли е нотификация от ЕК?

Мартин Димитров от „Демократична България“ попита Илиев дали транспортното министерство е проверило дали за сливането на пътническите и товарните превози в едно мегадружество не е необходимо да се търси разрешение от европейските власти.

Той подчерта, че има поне 2 директиви, в които ясно се казва, че не може да се прехвърлят субсидии, предназначени за превоз на пътници, към товарните дейности. Димитров изрази опасения, че може да се стигне до санкции срещу България заради сливането на компаниите.

Петър Бунев от Синдиката на железничарите в България припомни, че товарните превози имат 16 млн. лева задължения към пътническите превози, а пътническите превози дължат над 56 млн. лева на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Той посочи, че вливането на компаниите в едно мегадружество ще обедини и пасивите им и попита какво би станало с конкуренцията и дали няма да има проблем с частните превозвачи.

Бунев попита също дали тяговия подвижен състав (локомотиви), закупен и ремонтиран с капиталов трансфер, ще може да се ползва за товарни превози. По думите му, ако едни и същи локомотиви се ползват за пътнически превози през деня и товарни нощем, необходимостта от една значителна част от тяговия подвижен състав ще отпадне.

Националната мегакомпания ще заработи през септември

Зам.-министърът на транспорта Илия Илиев посочи пред депутатите от транспортната комисия на парламента, че се предвижда Националната компания „Български държавни железници“ да заработи през септември.

С обединеното дружество се очаква да се спрат „течовете“ и загубите в системата на железниците, да се оптимизира числеността на персонала, като се премахнат някои излишни административни звена, да се оптимизират ресурсите спрямо размера на пазара, който компанията обслужва, както и да се изгради по-ефективна операционна структура. По думите му така ще се създаде добра база за растеж на превозите и финансова стабилност.

Илиев посочи, че стремежът на властта е още тази година да се усетят положителните промени.

Що се отнася до опасенията за санкции заради субсидиите за пътническите превози, зам.-министърът коментира, че има начин да се избегне „преливането“ чрез счетоводното отчитане.

Мащабни промени

Реформата в железопътния сектор беше обявена от транспортното министерство миналата седмица. Тя предвижда обединяване на „Холдинг БДЖ“, БДЖ „Товарни превози" и БДЖ „Пътнически превози" в едно дружество. Към момента холдинговата компания управлява другите две.

До края на тази седмица ведомството трябва да изготви пътна карта за тези промени.

Отделно екипът на транспортния министър Николай Събев е пренаписал цялата част за транспорта в Плана за възстановяване и устойчивост на България. По-голямата част от предвидените средства за сектора ще се насочат за обновяване на подвижния състав, а не за изграждане на тягови подстанции и преустройство на гари, както се предвиждаше преди това.

Предвижда се закупуването на 42 електрически влака за градски и крайградски райони  с максимална скорост 160 км/ч, 20 електрически push-pull влака с максимална скорост 200 км/ч и 18 локомотива за маневри. Планира се също така да се внедри второ ниво на Европейската система за управление на жп транспорта, първоначално само по линията Русе – Каспичан. С тази система ще бъдат оборудвани и съществуващи влакове.