ЕК понижи прогнозите си за българската икономика

Европейската комисия понижи прогнозите си за икономическия растеж в България до 3,7% тази година и 3,9% догодина. Това става ясно от зимните прогнози на Комисията, публикувани в четвъртък. През есента на миналата година ЕК прогнозираше ръст на българската икономика от 4,1% през тази година и 3,7% догодина.

Според Комисията тази и следващата година инфлацията до голяма степен ще определи мащаба на индиректните последици от високите цени на енергията, както и решенията на националния регулатор как да приспособи цените на дребно към очакваното развитие на цените на едро.

Основният сценарий предвижда регулираните цени на тока да нараснат с 15% в средата на 2022 г. и с 20% в средата на 2023 г. Тези ръстове съответстват на прогнозите на енергийния регулатор и са в унисон с минали нива и периоди на покачванията на цените.

Тези фактори ще допринесат за запазването на високите цени на енергията, в резултат на което основната инфлация в България ще се ускори до 6,3% през 2022 г. и 3,9% през 2023 г., прогнозира ЕК. Това е значително повече спрямо прогнозите на Комисията през есента на миналата година за инфлация от 2,9% през тази година и 1,8% догодина.

Комисията очаква както износът, така и вътрешното търсене, стимулирани и от инвестиции, финансирани с Плана за възстановяване и устойчивост, да подкрепят разширяването на икономиката. Разполагаемите доходи се очаква да нараснат в реални изражения въпреки ускоряването на инфлацията. Въпреки това по-високите цени на енергията и на храните ще подкопаят покупателната способност на домакинствата с ниски доходи, ако няма допълнителни компенсации, отбелязва ЕК.

Енергоемкото производство също се очаква да се натъкне на предизвикателства, за да запази конкурентоспособността си.

Според ЕК ръстът на цените на енергията ще забави повече от очакваното и европейската икономика тази година и ще ускори инфлацията.

Тя прогнозира ръст от 4% на икономиката на ЕС и еврозоната през 2022 г. спрямо 4,3% в есенните си прогнози. Ръстът на БВП ще се забави до 2,8% в ЕС през 2023 г. и 2,7% в еврозоната.

В същото време инфлацията се очаква да се ускори до 3,9% тази година в ЕС и до 3,5% в еврозоната, доста над предвижданото в есенните прогнози. През 2023 г. Комисията прогнозира забавяне на инфлацията до под 2% през 2023 г.

ЕК остава относително оптимистична в прогнозите си, след като нарушаването на веригите за доставка и ръстът на енергийните цени наред с големия брой заразени с варианта омикрон на коронавируса отслабнат. Тя прогнозира, че ЕС ще остане в „продължителна и силна фаза на разширяване“ благодарение на силния пазар на труда и растящите разходи на домакинствата.

„Редица насрещни ветрове смразяват европейската икономика тази година – бързото разпространение на омикрон, ускоряването на инфлацията, стимулирано от растящите цени на енергията и продължаващите нарушения на веригите за доставка“, коментира еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. „С очакваното постепенно отслабване на тези насрещни ветрове прогнозираме, че растежът ще набере отново скорост тази пролет“, допълва той.

 

Икономиката на региона се върна на нивото преди пандемията миналото лято, а брутният вътрешен продукт се очаква да надмине нивата преди кризата с COVID-19 във всички 27 страни членки до края на тази година. Но ускоряването на инфлацията, която достигна рекордни нива в еврозоната през четвъртото тримесечие, се очаква да помрачи перспективите пред икономиката през идните месеци.

 

Очаква се инфлацията да достигне връх през първото тримесечие на 2022 г. и да се задържи над 3% до третото тримесечие на тази година, прогнозира Комисията. Най-големият двигател е ръстът на цените на енергията, който достигна близо 26% в еврозоната през декември. Газът и токът продължават да се търгуват на рекордни нива и се очаква цените им да станат значително по-умерени едва през 2023 г., предупреди Комисията.

Струпването на руски военни сили по украинската граница и в Беларус засилва опасенията за последиците от високите цени на енергията върху икономиката на ЕС, тъй като Русия осигурява около 40% от газовия внос.

Комисията предупреди, че ръстът и инфлацията са задълбочени от геополитическото напрежение в Източна Европа.

Въпреки това тя прогнозира, че то ще отслабне догодина и ръстът на цените на потребителските стоки ще се забави до 1,9% в ЕС и 1,7% в еврозоната през 2023 г., тъй като настоящият натиск се дължи до голяма степен на „коригирането след пандемията и волатилността на енергията и на неенергийните стоки“.

Нарушаването на веригите за доставка също се отрази на ръста и на инфлацията. Комисията очаква задръстването в транспорта и металургията постепенно да отслабне през тази година, но проблемът с недостига на полупроводници ще се разреши едва през 2023 г.

“Значителният ръст на инфлацията и на енергийните цени наред със задръстването на веригите за доставка и на трудовия пазар забавят растежа. В бъдеще обаче очакваме да се върнем към по-високи обороти по-късно тази година със смекчаването на част от тези проблеми“, коментира заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.