Асен Василев: Визията за здравна реформа ще е ясна до юни

Кабинетът „Петков“ и коалиционните партньори сериозно обмислят мащабна здравна реформа. В момента обаче се правят анализи, които да покажат в кои посоки да се насочи тя. След юни трябва да има конкретни мерки и тяхното остойностяване. Това стана ясно от изказване на министъра на финансите Асен Василев в рамките на дебатите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса в бюджетната комисия.

Почти без дебати бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. мина на първо четене във финансовата комисия на Народното събрание. Рамката за здраве беше одобрена с 11 гласа „за“ и 5 „против“.

Бюджетът на НЗОК беше представен от управителя на фонда Петко Салчев, който изтъкна, че при съществуващите нормативни уредби това е оптималният бюджет, който може да бъде предложен. А именно - 6,5 млрд. лева, или увеличение с около 13% спрямо миналата година. Разходната част е с 604 млн. лева по-висока.

Акцентът в бюджета за тази година са заложените повече средства за извънболнична медицинска помощ, така както е договорено и в коалиционното сдпоразумение. Салчев обърна внимание и на увеличения бюджет за лекарства – с 11,7%, като съществената новост е, че ще има нова отделна група за медикаменти за скъпи и редки заболявания, което ще позволи да не се нарушава балансът в обемите и цените по това перо. 

Основните критики към финансовата рамка очаквано бяха от групата на ГЕРБ. Бившият здравен и финансов министър на Борисов Кирил Ананиев попита как управляващите смятат да реализират промяната в здравната система, предвижда ли се реформа, кога и как ще се случи. Ананиев направи опит да получи отговор от Петко Салчев дали ще бъде стартирана реформа в модела на финансиране на здравеопазването, но Салчев лаконично каза, че не може да отговаря от името на правителството.

На свой ред финансовият министър Асен Василев заяви, че се предвижда по-мащабна реформа в здравеопазването, но се събират данни и се правят анализи, на базата на които ще се оформи визията.

По думите на Василев ще се помисли за насоки на реформи – една от тях е свързана с клиничните пътеки, за да се мине към по-модерни начини на финансиране. Друга промяна ще е в посока на методите за договаряне на лекарства и медицински изделия с оглед намаляване на разходите. Василев напомни, че България има и наказателна процедура от ЕК, че частните болници не прилагат Закона за обществените поръчки, така че ще се мисли дали НЗОК да купува вместо тях използваните лекарства и медицински изделия.

„Работи се за бъдеща реформа, но се събират данни. До юни анализите трябва да приключат и да се заложат конкретни мерки и остойностяване“, поясни финансовият министър Асен Василев.

Критика към финансовата рамка за здраве отправи и депутатът от ГЕРБ и бивш директор на спешната болница „Пирогов“ Асен Балтов. Според него от проекта за бюджет по нищо не личи, че пациентите ще намалят плащанията си за здраве макар парите да са увеличени и за болнична, и за извънболнична помощ. Той заяви, че дори три пъти по-малко са средствата, заложени за борба с коронавируса. Изтъкна и това, че не е увеличен бюджетът за медицински изделия в болниците.

Управителят на Здравната каса Петко Салчев отговори, че доплащанията на гражданите са основно за лекарства, докато по основния здравен пакет, плащан от Касата, няма доплащания и се следи за това с проверки.

Салчев подчерта, че 300 млн. лева повече в извънболничната помощ са достатъчен сигнал, че усилията на здравната система се насочват към профилактика и скрининг на пациентите, което досега беше основен минус на здравните бюджети, които изливаха средства най-вече към болничната помощ и лекарствата.

По думите на Петко Салчев върху тази рамка започват преговори с лекарския и със зъболекарския съюз. С двете съсловни организации предстои да се договарят и за увеличенията по пера в извънболничната помощ.

От БСК взеха думата, за да коментират, че независимо от увеличения финансов ресурс за сектора, не се вижда как се подобрява здравето на нацията.

Тяхната оценка е, че проектът за бюджет не създава условия за реформиране на системата и подобряване на здравното обслужване. От камарата посочиха минусите, свързани с превенцията, високия дял доплащания, намаляванато на лекари и сестри. Те не виждат стъпки за решаване и визия за промяна в тази рамка и очакват подобряване на системата, така че с разходването на повече средства да се подобряват и здравните показатели на населението.

От АИКБ одобриха увеличения ръст на разходите за профилактика и за доболнична помощ.

В отговор на критика от КТ „Подкрепа“ за методи за пресичане на злоупотреби в системата, министърът на финансите Асен Василев заяви, че контролът се засилва чрез информационните системи.

Няма да се вдигат заплати нито в здравната каса, нито като цяло в държавната администрация без оптимизация на екипите, каза още Василев. Той акцентира върху заложените политики в здравния бюджет – повече пари за детското здравеопазване, включително скрининг за бременни, както и повече за подкрепа на специализантите по медицина, така че младите да имат възможност и за по-достойно заплащане.